* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Настале ми са празници,
празници Горещниците.
Събрал е Кунчо аргате,
аргате, още косаче.
Косиле два дни и три дни,
дребна ми роса зароси.
Бойка за вода отива.
Вървела, що вървела,
измина поле широко,
настала гора зелена,
в гора бистро кладенче.
Бонка си вода налива.
Ето че иде Никола -
като през гора вървеше,
лесково пърте пращеше,
право при Бонка отива
и си на Бонка думаше:
- Помниш ли, Бонке, знаеш ли,
кога у вас служех ратайче?
Грозна ме треска затресе.
Ако ти вода поискам,
ти ми котлите плакнеше,
та ми водица даваше.
Ако ти хлебец поискам,
ти ми трохите събираше,
та ги за хлебец даваше,
е пък за солец - бел пепел.
Дали ти дума извадя,
или ти очи извъртя?
Бонка Никола думаше:
- Кога съм била мъничка,
мъничка, още глупава,
щури съм неща вършила.
- Бонке ле, мома хубава,
живота ти го харизвам,
вьрви си, Бонке, със здраве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010