* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Викнала Бона косачи,
косачи, още пластачи.
Косили, що са косили,
седнали пладне да ядат,
немало вода да пият.
Вземала Бона бакъла,
за студена вода да иде.
Като през гора вървела,
суха си шума изпраще.
Бона се назад обърна
и какво тамо да види -
Никола баш хайдутина.
Той си на Бона продума:
- Я постой, Боно, Бонке, почакай
нещичко да те попитам.
Знаеш ли, Боно, помниш ли,
когато бех у вас ратайче,
мене ме треска затресе,
аз си ти мляко поисках?
Ти си грънците оплакна,
на мене помията подаде.
Аз си ти хлебец поисках,
ти си торбите изтърси,
на мене трохите подаде.
Бона си нищо не каза,
ниско си глава наведе.
- Хайде с мене да идеш,
при мойта верна дружина,
ризите да им переш,
раните да им превързваш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010