* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Откак се е село заселило,
хайдути не са влязвали,
сега се канят да влязват,
канили са се и влезли.
Сред село хоро играе
и те са влезли в хорото;
всред хоро байряк забири
наред момите гледали,
кой ще си познай Неделя,
баш шончийската дъщеря.
Не я никой познавал,
най я позна млад Стоян.
Че я за ръка улови,
че я поведе, заведе
на връх на Стара планина,
на хайдутското хорище;
печено агне щат ядат,
червено вино ще пият,
Неделя ще им залива.
Секиму чашка прилива,
Стояну не я допълва -
с дребни я сълзи прилива.
Стоян Недели думаше:
- Помниш ли, Недельо, знаеш ли,
когато бях у вас ратайче,
люта ме треска затресе,
върла ме глава заболя.
Аз ти водица поисках,
ти ми водица не даде,
ами си хляба замесваше,
че ми помийка даваше.
Ази ти хлебец поисках,
ти си хляба остръгваше,
че ми коричка даваше.
Главата ще ти отрежа
като на агне гергьовско,
като на пиле петровче!
А Неделя му думаше:
- Като съм, байне, сгрешила,
нема ли, байне, прощенье?
Стоян се люто разсърди,
че й главата отряза;
като й глава отряза,
викна Неделя, що може;
а дольето са кълнали
и гората е писнала
от Неделините гласове.
Таман й глава отряза,
баща й имане проводи.
Стоян имане стоваря,
Недели глава товари,
на баща й я проводи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010