* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Откак се село засели,
хайдути в село не влезли,
снощи са хайдути влезли,
никому нищо не рекли,
никому нищо не сторили,
сал Богдану золум сторили -
взели си Донка мома хубава
и я хайдути завели,
завели в Стара планина.
Наклали буйни огньове,
вакло си агне опекли,
Донка им диван чинеше,
червено вино даваше,
дребни си сълзи ронеше.
Богдан й тихо думаше:
- Я мълчи, Донке, не плачи,
много сме моми вземали,
много сме моми пускали,
знаеш ли, Донке, помниш ли,
когато бяхме мънички,
аз у вас стоях ратайче,
люта ме треска затресе,
клета ме глава заболя,
аз ти хлебец поисках,
ти ми корички даваше,
аз ти вода поисках,
ти ми водица подаде
от кокошката копаня,
този ми карез от тогаз.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010