* * *

Песни за Панайот Хитов

Седнала е Бойка да яде,
да яде, да загоява,
на Сирни-Месни заговезни
с нейното детенце Люцканчо.
Бойка Люцканчо думаше:
- Люцканче, мило мамино,
къде ли е, чедо, баща ти,
в кои ли гори зелени,
в кой ли пусти долини.
Таман си Бойка говори,
леко се порта похлопа,
тихичко Бойка извика:
- Сега си порта не отварям,
в това време, без време!
Панайот отвън се обади:
- Не ме ли, Бойке, познаваш
или от мен се отказваш?
Бойка му порти отвори,
Панайот е в къщи влязъл,
влязъл, ала не сяда.
Панайот Бойка думаше:
- Снощи си, Бойке, замръкнах
на вашата кашла керемидна,
от там си тръгнах да дойда,
пътя ми беше край село,
че минах, Бойке, през село,
че се, Бойке, поотбих
на Къвръковото дюкянче.
Влязох, Бойке ле, излязох
на вратата се позапрях,
позапрях, Бойке, да слушам
кой за мене какво ще каже.
Този Хачо, Хачо Чорбаджи
няма ли какво да приказва -
за мене, Бойке, гълчеше,
че съм бил, Бойке, хайдутин
на хайдутите ятака.
Ако съм, Бойко, хайдутин,
не съм апашин, хърсъзин,
я ми дай, Бойке, пушката,
пушката и патроните,
през джама ще го замеря,
на Хачоолу дохак ще дойда,
че е сиромашки изедник
с турците яде и пие
и на паша хабер носи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010