* * *

Откраднал агне за курбан на Гергьовден

Мама на Стоян думаше:
- Днеска е, сино, Великден,
пък утре личен Гергьовден,
всичките курбан ще колят,
пък ние, сино, нямаме,
нямаме, няма да колим.
Вчера оттука минаха
беглишките овчари
с големите сюрии,
в корията отидоха.
Ти иди, сино, ти иди
в беглишките сюрии,
че хвани агне гергьовско
и го в нази донеси,
и ние курбан да колим.
Стоян майка си послуша,
че стана Стоян, отиде
в беглишката кория,
че влезе във вети агъли,
и хвана овца ялова,
тя му се видя мършава,
че хвана агне гергьовско,
то му се видя мъничко,
че хвана най-баш овена,
дето им води стадото,
дето им носи звънеца,
звънеца с деветтях кила -
каишката му сребърна,
а пък езика позлатен.
Девет звънеца звъннали,
девет кучета лавнали,
девет овчари викнали.
Стоян си плета прескочи,
връвта му се закачи,
овчари са го хванали,
назад му ръце вързали,
напред го с коне карали.
Като в село отишле,
Стоян се виком провикна:
- Проклета да е майка ми,
дето ме мене проводи
крадено агне да взема.
Я майка ми извикайте,
в уста да я целуна,
със майка прошка да взема.
Той не я в уста целуна,
най й езика отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010