* * *

Облог за излъгване на мома

Събрали са се дружина
на връх на Стара планина,
на тая вита бачия;
червено вино пиеха
и верен облог чинеха -
чие е либе най-верно,
най-верно, най-изверно.
Никой си нищо не рече,
Йован си дума продума:
- Я имам либе Петкана,
некю си либе верува;
имам си сестра Тодора,
та си Тодора верувам
за моя десна пазуха -
не ще я никой измами!...
Кой ще Тодора измами,
я кю да му харижа
моите двори широки
със високите чардаци,
със широките одаи,
моите мали волове
със тия кола шарени!
Ако не ще я измами,
а я кю да му отрежа
ръцете до рамената!
Никой му нищо не рече,
Велко ратайче говори:
- Бае Йоване, Йоване,
не облагай се, бае ле,
че облог добро не чини.
Па си е Велко отишел
у Йованови дворове,
танки си порти почука,
почука Велко, поока:
- Я излез, како Тодоро,
да ми изнесеш, како ле,
чашата сребърницата -
събрали са се дружина
на връх на Стара планина,
на наша вита бачия,
червено вино пиеха
със чаши, със сребреници,
а байо вино пиеше
със чаша, със каленица;
та си ме байо допрати,
та да ми дадеш, како ле,
чашата сребреницата!
А Тодора му говори:
- Поседи Велко, почекай,
девет съм крави доила,
да доя крава десета,
па кю ти, Велко, изнеса,
чашата сребреницата.
Па е Тодора излела,
та си е Велку изнела
чашата сребреницата.
Та си я Велко занесе,
отдалек иде и ока:
- Байо Йоване, Йоване,
нося ти, байно, чашата,
чашата сребреницата.
Излази, бае, излази,
низ твои двори широки,
от високите чардаци!
Излази, байо, излази,
от широките одаи!
Оставяй, байо, оставяй,
твоите мали волове
със твои кола шарени!
Йован си нищо не рече,
дребни си сълзи порони,
па си е дома отишел,
та си е Велку харизал
негови двори широки,
негови мали волове
със тия кола шарени...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.