* * *

Облог за излъгване на мома

Вела е тлъка тлъчила,
повечер на изпития.
Свите е моми събрала,
сестра си Радка не вика.
Редом се моми огледале
и си на Вела казале:
- Къде е, Вело, сестра ти,
че ти е тлъка големя,
ала без Радка не весело.
Запали Вела фенера,
сестра си Радка да дири,
сестра си Радка да вика:
- Пусни, я мамо, пусни я.
- Не пущам я, Вело, не пущам,
че са ти тука девери.
- Нема ги, мамо, нема ги,
Иван е на воденица, (2)
Дано го вода отнесе,
Стоян е с конче на лозе,
дано го конче пребие.
Ако ми, мамо не верваш,
мъжко ми дете да измре (2)
във тая люлка шарена.
Майка си Вела послуша.
Доведе Вела сестра си.
Седеле, що са седеле,
развалила се тлаката, (2)
Повела Вела сестра си.
На среща иде Иванчо,
Иванчо на Вела девера,
и си на Вела продума:
- Върни са, како, върни са, (2)
аз ще си Радка заведа.
Викнала Вела да плаче:
- Бройно ле, брайно, Иване,
яс съм се люто заклела,
мъжко ми дете да умре, (2)
ако си Радка яз пусна.
Де се е чуло видело,
две сестри етърви да станат?!
Докато Вела издума,
Иванчо Радка поведе,
и дор петлите пропели,
Иванчо и Радка венчели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.