* * *

Облог за излъгване на булче

Вино пию Кралевичи Марко
и със ньега Петра Вараклийча,
у вино облоге са чиниле.
Петър каже: - Мойе любе
от големи роднина е,
оно се не че преварити.
Марко каже: - Мое любе
сиромашка роднина,
ама не че се преварити.
Пай говори Петре Вараклийче:
- Я ми додай, Марко, коня Шаренога
да си идем у Прилепа града.
Даде Марко коня Шаренога.
Узе му го Петре Вараклийче,
наближи си до Прилепа града,
та извиче тия тънки гласи,
Ка изкочи това Марково либе,
та погледу от куле високи -
тънко виче, яла гласовито
на прилика Марков Шарец,
али Марко не е.
Па й говори Росандри робини:
- Чуеш мене, Росандро робиньо,
премени се руо девоячко,
та отвори железни капие.
Премени се Росандра девойкя,
премени се руо девоячко.
Бог да бие Петра Вараклийче,
ка улезне у равни дворове,
пресрета го Росандра девойка,
а он вели Марково е любе,
та извади тую остру саблю,
отсечу ю тую десну руку.
Па ю тури коню у зобнице,
па си яну коня Шараяиа,
па се върна назад на трагове,
та отиде код Марка Кралевикя.
Па се скина от коня доброга,
па улезе у ладна меана,
пай говори Марко Кралевичу:
- Я излезни, Марко Кралевичу,
та ми гледай у конскье зобнице,
да що сам ти бакшиш донел.
Ка си рипи Кралевичи Марко,
ка си рипи на ноге лагане,
та погледну у конске зобнице,
та си найде десницу руку.
Па говори Марко Кралевичи:
- Бог те убил, Петре Вараклийче,
това не е рука от мое любе,
но е това рука от Росандру робиню.
Проговорил Кралевичи Марко:
- Чуеш мене, Петре Вараклийче,
я ми додай твоя врани коня,
я да идем твое либе да си ватам.
Он му даде коня вранишана,
яну Марко коня вранишана.
Ка приблизи града Варадина,
тънко личе, яли жалостиво.
Дочуло га Петровото любе,
та изкочу у куле високе,
та си вичи нейни девет сина:
- Чуйте, мой девет сина,
Петър личи, яли жалостиво.
Я слазете, та порти отварайте.
А Марко е ишел у равни дворове,
слази Марко от коня доброга,
и овако Марко одговара:
- Чуеш ти, Петрово любе,
да Петра е войска обколила,
и мене е бърже испратило
да носемо девет азни благо,
да си Петра опущимо.
Нагребоше девет азни благо.
Забра Марко девет азна благо
и ми забра до девет сина мили,
откара ги при Петра Вараклийче.
Ка ги виде Петра Вараклийче:
- Проклет да си Кралевичу Марко.
Ако узе девет азна благо,
защо караш девет сина мили?
- Девет азни благо да се рани Росандра
а девет мили сина измет да ю чина,
измет да ю чина, слуге да ю буде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.