|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за излъгване на булче
Събрали се триста краля,
триста краля, двеста бана,
да си ядат, йем да пият
и веселба да си правят.
Задремал е войводата -
дремка дреми, сън сънува
за маджарско равно поле,
за хубава равна земя.
Проговарят триста краля,
триста краля, двеста бана:
- Ой та тебе, Янкула войвода,
разбуди се, раздреми се,
запой ни песен юнашка!
Проговаря Янкул войвода:
- Ой ви вази, триста краля,
триста краля, двеста бана,
кой е юнак над юнаци,
да измами Крали Марко,
да му вземи тънка сабля,
тънка сабля самодивска
и да вземи Шарколия,
Шарколия, добра коня,
да му вземе младо булче?
Изправи се младо момче,
младо момче латининче:
- Ой ви вази, триста краля,
триста краля, двеста бана,
аз ще Марко да измама,
да му взема тънка сабля,
тънка сабля самодивска
и да взема Шарколия,
Шарколия, добра коня,
и да взема младо булче.
Стана момче латининче,
отиде на Марко порти.
Изляла е Марковица,
Марковица, млада булка.
Отговаря латининче:
- Ой та тебе, Марковици,
Марковици, млада булка,
нас ни прати Крали Марко
да изкарам Шарколия,
Шарколия, добра коня;
да изнесеш тънка сабля,
тънка сабля самодивска;
ти сама да се премениш,
да се качим Шарколия,
Шарколия, добра коня.
Измами се Марковица,
Марковица, млада булка,
та изкара добра коня,
добра коня Шарколия,
и изнеси тънка сабля,
тънка сабля самодивска.
Премени се Марковица
и качи си Шарколия,
Шарколия, добра коня,
с това момче латининче.
Отишле са във латинско,
във латинско равно поле,
във хубава равна земя.
Сватба прават, веселят се.
Дошъл попа да венчава
Марковица млада булка
с младо момче латининче.
Марковица позна Марко,
той не можа да я познай.
Марко му се криво вижда,
той започна да упцува:
- Ой те тебе, латинянко,
ти, латинска гювендийо!
Марковица му продума:
- Ой та тебе, Крали Марко,
аз не съм си латининска,
латининска гювендия,
на съм твойто първо либе.
Я отвий ми тънко було,
погледни ме в черни очи,
в черни очи, в бяло лице -
ти ще видиш, Крали Марко,
че сме двама измамени,
измамени, излъгани!
Кога Марко това зачу,
той извика намусено:
- Ой ви вази, си сватбари,
ази трябва да дарявам
деверите с червени качули,
зълвите с червени гердани,
стари сватове с багреница.
Па извади остра сабля,
остра сабля самодивска,
та изсечи всичка сватба,
всичка сватба латинянска,
латинянска й дукадинска,
да се повни, приказува
как кумува Крали Марко.
Войнягово, Карловско; трапезна (СбНУ 46, № 3 - "Крали Марко
кумува на сватбата на жена си").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|