* * *

Облог за излъгване на булче

Вино пият педесе другари,
вино пият у ладни меани,
па се Марко върло понапило
и се Марко само повалило,
че от него по юнак си нема,
от негова коня по-бързо си нема,
от негова сабя по-остра си нема,
от негово либе по-умно си нема.
Дочул е го цара от Стамбола
и на Марко тийом проговара:
- Бре стой, Марко, бугарско гидийо,
стой, бре Марко, ти тава не думай!
Я от тебе по-юнак си нема,
от твой коня по-бързо си нема,
оди сабя по-остро си нема,
но от твое либе по-глупаво нема.
Я чем тебе либе да излъжем
и от него нишан че донесем.
Само едно, Марко, че ми даваш -
че ми даваш свилена долама,
че ми даваш свилена калпака
и че даваш твоя добра коня.
Я че идем у Прилепа града,
че ти лъжем твое първо либе
и от него нишан че донесем.
Излъга се Марко, измами се
и донесе свилена долама,
и додаде свилена калпака.
Премени се царо, начини се,
та си яна Марковата коня,
та си тръже към Прилепа града.
Я що беше млада Марковица,
она беше игра, гяволита,
качила се високи дивани
и си гледа Марко по друмове,
оде може Марка да съгледа.
Съгледала Марка по друмове,
сва е лика и сва е прилика,
само не е Марково яянье.
Това си е голема дубара,
ем дубара, ем превара,
ем голема па измама.
Тя повика Маркови слугини
и на слуге она проговара:
- Чуйте мене, Маркови слугини,
ето иде Марко чорбаджия,
сва е лика и сва е прилика,
само не е Марково яянье.
Това си е голема дубара,
ем дубара, ем превара,
ем голема па измама.
Я влезнете шарени одаи,
превърнете Маркови душеци,
превърнете Маркови зглавници,
ако би си Марко чорбаджия,
че познае, бог да га убие!
Ако би си други па делия,
уведете га в готови софре,
сложете му гозбе господарски,
нека еде юнак, нека пие,
я па че се младо посъкрием,
че се крием из тесни мазгали.
Послушали слуге млада господарка,
че влезная в шаренн одаи,
и набързо душек превърная,
превърная Маркови зглавници
и са слуге на двор излезнали,
пресрещнали непознат делия
и го канят от коня да слезе.
Ял делия от коня не слиза,
а си мерка очи нагоре-надоле
да съгледа млада Марковица.
Нигде може нея да съгледа,
но си бърка у свилени джобове,
извади си това остро ножче,
че на слуге косе си отреза,
у джебове косе оно слага
и се надзад юнак повърнало.
А що бея Маркови слугини,
извикая млада господарка
и на нея сичко преказая.
Съсети се млада Марковица,
че е Марко върли пияница,
на пиянство тежък облогчия.
Уплаши се млада Марковица,
да не са го турци излъгали,
да не си е облог с турци направило,
та че Марко от турци загине.
Кога зема млада Марковица,
кога зема тая бела книга
и си зема перо и мастило,
та да пише това ситно писмо,
да го прати Янку от Косово,
Янку у Будима града.
Еднъж пише, по два пъти срича.
Ка написа това ситно писмо,
она чети това написала:
"Чуеш мене, ой ти мили брате,
щом получиш това ситно писмо,
скоро бързай на помощ да дойдеш,
да си дойдеш у Прилепа града
и доведи два добри коньове -
един добър кон за мене,
а другия, братко, па за тебе.
Мила сестра на бинок те чека..."
Ка написа това ситно писмо
и го дава Марковото соколенце
и на соколенце проговара:
- Чуеш мене, Марково соколенце,
ка отидеш у Будима града
и не знаеш братови дворове,
на брат ми са яко лични двори -
оно има до девет чардака,
на чардаци той бели байраци,
на байраци бело огледало;
като видиш той бели байраци,
там че право, соколе, да падаш,
да си падаш у братови двори.
А докато тамо да пристигнеш,
може би па мъгли да замъглят,
из мъглите роса да зароси,
нече може братку двори да погодиш!...
Тъгай писни више под небеса,
писни више коли гласи държи,
брат че тебе по гласи познае
и оно че на слуге продума
да побият до девет байрака,
че побият той черни байрака,
на байраци ясна огледала,
че да свитна горе под небеси,
по светлина брату че да паднеш,
че да паднеш брату на дворове.
И му даде това бело книже
и на соколе си пай повтори:
- Чуеш мене, Марку соколенце,
немой ниско тизе да си летиш,
че по друми има той овчари,
по овчари - и зли кучетина,
да не би по тебе да залаят,
да не би се с криле замаало,
че ти падне това бело книже;
колко може, по-високо лети!
И тогая соколенце литна,
литна више под небеса;
докато до Будима да биде,
тъмне су се мъгле замъглиле,
из мъглете ситна роса бие.
Усмете се више под небеси,
усмете се Марку соколенце,
писна сокол, коли сила има,
че не може Янку двори да погоди
от тия ми тъвни бре, ле, мъгли.
Янко му е гласи бре познало,
че е било Марку соколенце,
и оно си на слугине дума:
- Ето пищи Марку соколенце,
че не може двори да погоди
от тия ми тъвни бре, ле, мъгли.
Я свалете вие от чардаци,
я свалете той бели байраци,
и качете той черни байраци,
оправете вие към небеса,
оправете ясни огледала,
та да може сокол двори да погоди!
И това са слуги извършили,
че побия той черни байраци,
оправия ясни огледала,
оправия нагоре у небе,
и светная више под небеса,
и тогая соколе се сети
и си паде Янку на дворове,
и утърча през тесни мазгали,
и си падна Янку на колено,
и изчука тава десно крило,
и испадна това бело книжле.
Янко чети това бело книжле,
а у писмо пише нему мила сестра:
"Щом получиш, Янко мили брате,
от сокола това ситно писмо,
скоро бързай ти, мили ми братко,
та доведи два добри коньове,
че я че те чакам, братко, на бинодзи!
Щом пристигнеш с два добри коня,
веднъг, братко, че заминем ние,
че заминем за турска наия,
де не би Марко от турци да погине,
да можеме Марко у живот намери."
Като Янко писмо си четеше,
първо либе него го питаше:
- Леле, Янко, мое първо либе,
оде иде тава ситно писмо,
оде иде и какво ти пише?
И тогая Янко проговара:
- Мене пише моя мила сестра,
мене пише това ситно писмо
и у писмо сестра написуе,
че са турци Марка упоили
и със турци облог направило.
Турци него преварили,
преварили, още измамили,
може би па него да убият.
Моя мила сестра мене пише,
мене пише това ситно писмо,
я да идем и до два коня да водим -
един коняк, богме, за менека,
един па за мила ми сестрица.
Ама нема я да си отидем,
че Марко е млого облогчия,
облог праи и глава си дава,
глава дава и тая на либе...
На Янкоте либе проговара:
- Чуеш мене, Янко, мое първо либе,
ти си знаеш, мое първо либе,
дека Марко за тебе е газил,
газил е до колената кърви,
мъртви мърше през рамена върлял,
само тебе живо да остави!..
Нема куде, тъгай Янко от Косово,
та изведе два добри коньове,
изведе ги оно иа бинодзи,
кога тури нога у зенгия,
дока друга да превърли,
он пристиже у Прилепа града.
Мила сестри на биног го чека,
и она се на коня укачи.
Кога стигная на Черно море,
сички са се турци там набрали,
секи турчин по-бърже си сака
при юнака Марка да си приде,
ем да приде, ем глава да реже,
че го турци него млого мраза.
Я що беше Янко от Косово,
и оно си на сестри говори:
- Чуеш мене, моя мила сестро,
вади сабля, върти наоколо,
само сокак праи нанапреде!...
С мене е коняк крилатица,
я че литнем више под небеси,
и на Марка я че се обадим,
че му се обадим на латински,
да не може турци да усетат,
та да може турци Марко да излъже,
та турци байрак да си побия,
я че право при Марко да паднем,
ега они ньега не убият...
Ка излете Янко от Косово,
ка излете више под небеса
и се Янко на Марка обади,
и сви турци в Марко погледная,
че Марко си узнебеса гледа,
турци Марка ядно запитуват:
- За кого си гледаш узнебеса,
ой ти, луди Марко Кралевиче?
И тогая Марко проговаря:
- Чуйте мене, турци анадолци,
ето иде моя стара майкя,
ето иде на мен да опрости,
да ми прости нейно бело млеко,
що съм цицал три години време,
та че молим от небо до земя
да побийте той бела байрака,
та да знае майкя при мене да падне.
Лесно ми се турци излъгая,
че побия той бели байрака.
Право падна на байрака,
право слезна Янко от Косово.
Като слезна на черната земя,
маа сабля на лево, на десно,
а от друга страна па сестра му.
Като маат с тия остри сабли,
от силе се сабле заставляю,
у живот са Марка намерили
и двамата с Марка се ставили.
И Марко им тъгай проговара:
- Чуеш мене, мой мили шуре,
мили шуре, Янко от Косово,
мили шуре от Будима града;
чуеш мене, моя мила жено,
остаете малко от едната страна,
остаете и за моя остра сабля
да погубим от тия ми мръсни турци,
та да може яди да отурим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.