* * *

Облог за излъгване на булче

Събрали ми се, събрали,
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
на юнашкото механе
да ядат, още да пият.
Малко си яли и пили,
до три ми дена и три нощи.
Почнали да се напиват,
почнали да се похвалват,
кой има конче хранено,
кой има булче хубаво.
Похвалил се и млад Стоян,
че има конче хранено,
че има булка хубава.
Никой му конче не може надбяга,
никой му булка не може излъга,
без Стоян врата да му отвори.
Конче му струва хиляда,
булка му струва два града,
два града като Одрина.
Де се взело търговче,
търговче, жълто еврейче,
то на Стояна думаше:
- Ой ми те, бачо Стояне,
ако ти излъжа булката,
харизваш ли я на мене?
Стоян търговче думаше:
- Ако я не мож излъга,
харизваш ли си главата
на мойта сабя френгия?
Голям са бас направили.
Тръгнало търговче, отишло
със двама верни другари,
на чемшир порти похлопали.
Почна търговче да вика:
- Я излез, булка Стоенце,
какво е чудо станало
на юнашкото механе,
бате го Стоян убиха!
Ази му кончето доведох,
излез му конче поемни!
Стоенца булка хубава,
тя се отвътре обажда:
- Кучета конче да ядат,
нали са Стояна убили,
каквото търсил, намерил,
без него врата не отварям.
Иди си, човек непознат!
Като се назад върнали,
във механето отишли,
търговче дума Стояне:
- Аферим, бачо Стояне,
на твойта булка хубава!
Лъгахме, бачо Стояне,
ала се булка не лъже,
без теб врата не отваря.
Стоян си нищо не каза,
ами си сабя извади
и му главата отряза,
както им била думата.
Де го зачул пашата
на Одрин града голема,
пашата хабер проводил,
да дойде Стоян гидия,
да види паша Стояна,
що ли е Стоян за гидия!
И Стоян при паша отиде
и на пашата говори:
- Селям алеким, пашо ле!
Паша на Стояна говори:
- Алеким селям, Стояне,
ти ли си, холам, Стояне,
ти, дето си се похвалил,
че имаш конче хранено
и имаш булка хубава,
никой я не може излъга
без теб врата да отвори,
никой ти конче не може надмина?
Конче ти струвало хиляда,
булка ти струвала два града,
два града, като моя Одрин?
Стояне, луда гидийо,
ази си имам, Стояне,
четиресет сиви хатове,
и четиресет сербез гавази,
голяма кушия ще пуснем.
Ако ми хатове надминеш,
халал да са ти хатовете
и мойте, днажън, ханъмки.
Ако ги не мож надмина,
вземам ти, Стояне, кончето,
кончето, Стояне, булчето!
Голям са те бас сторили.
Тръгнали и са отишли,
и са кушия пуснали.
Голям са й дим тамо димнало,
Стоян из дима изгубили,
бягали колко можели,
ала се Стоян не стига.
Че ми е Стоян пристигнал
и хатове той е дочакал,
докат хатове пристигнат,
цели ми три дни и три нощи.
Като при паша отишли
и на пашата думали:
- Аферим, пашо, машалла,
на това конче Стояново,
бягахме, пашо, бягахме,
ала се Стоян не стига!
Пашата Стояне думаше:
- Стояне, луда гидийо,
халал да ти са хатове,
само ми остави, Стояне,
моите десет ханъмки.
Стоян на паша думаше:
- Халал да ти са хатове
и твойте десет ханъмки,
аз искам да ви докажа,
че с мене шега не бива,
със мене и със конче ми,
с конче ми и със булче ми!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.