* * *

Облог за излъгване на булче

Стоян в Стамбул ще иде,
в Стамбул по търговия,
сама Борянка оставя,
сама на нива, на лозе,
кърска работа да кара.
Мина се вече лятото,
настъпила е есента,
Борянка писмо написа:
"Ела си вече, Стояне,
цяло лято съм работила,
сама на нива, на лозе,
всичко съм вече прибрала -
пълни хамбари със жито,
пълни бурии със вино.
Ела си, да си живеем!"
Стоян си писмо получи,
веднага той и отвърна:
"Ази, Борянке, търгувах,
много си пари спечелих,
и съм вече намислил,
дома да се завърна."
Той си кончето приготви,
и си кончето натовари -
две торби, пълни със злато,
все турски лири.
Като във село той стигна,
сред площада кончето си посвърза.
Там си кръчма имаше,
той при кръчмаря отиде,
и до една маса заседна.
Кръчмарче дума Стояне:
- Цяло лято си печелил,
вярвам, че много пари си спечелил.
Стоян му тогаз отвръща:
- Хубави пари съм спечелил
и мойта булка Борянка,
сама е вкъщи седяла,
сама е работа карала.
Всичко е Борянка прибрала -
пълни хамбари със жито,
пълни бурии със вино.
- Сама е Борянка прибрала,
но да не съм бил аз при нея,
при нея да съм нощувал.
Като зачу Стоян тез думи,
силно го потта облива
и на бакалче думаше:
- Кой, мойта Борянка?!
Че ти си бил при нея -
ако ми донесеш гривните
и маламното и пръстенче,
ако я излъжеш, при мене
да ги донесеш,
тогава ще ти ази харижа,
коня със златото;
ако не я излъжеш,
от дюкяна ще излезеш,
и ще ми него харижеш.
Голям са каул сторили.
Тръгва бакалче, отива
и на вратите почуква:
- Я излез, булке Борянке,
голяма новина ти нося.
Излиза Борянка навънка,
да види отвън кой вика.
Стоян отдалеч викаше:
- Ти чула ли си, Борянке,
хайдути Стояна хванали,
като през гората минавал,
хванали и го убили,
ела му вземи кончето.
Борянка се отвътре обажда:
- Махни се, човек непознат,
ще пусна върли кучета,
че ще те тебе разкъсат.
Бакалче се назад повръща,
върви по пътя и плаче,
насреща баба Хаджийка,
тя на кръчмарче думаше:
- Бакалче, младо кръчмарче,
що вървиш и жално плачеш?
- Как да не вървя и плача,
като ми баса пропадна,
отиде ми дюкяна със стоката,
голям си каул сторихме -
Стоян се от Стамбул завърна;
за неговата Борянка,
ако й взема гривната
и маламното пръстенче,
тоя ще ми стовари парите,
парите, турските лири,
ако не я излъжа,
той ще ми вземе дюкяна,
дюкяна, пълен със стока.
Баба Хаджийка отива,
на врата чука и вика:
- Я излез, булке Борянке,
ти чула ли си, Борянке,
че Стояна са убили,
излез му вземи кончето.
Сама се от кучета пазила
и си във къщи влезнала.
- Не бива, булке Борянке,
не бива гривни да носиш,
махни си, булке, гривните
и маламното пръстенче,
Стояна да си жалееш.
Я, иди, винце извади,
да пием, булке Борянке,
за Стояново прощаване.
Борянка в мазе отиде,
вино да си извади.
Бабата гривни прибира
и маламното пръстенче.
Като са винце сръбнали,
баба Хаджинка тръгнала.
- Да вървя, булке Борянке,
че имам бърза работа.
Тя си бакалче настигна
и му гривните подава,
и маламното пръстенче.
Той при Стояна отива
и му гривните подава,
и маламното пръстенче.
Стоян се във пот облива,
и си конче разтоварва,
право си у тях отива.
Като на порти повика,
Борянка порти отваря,
като си вътре влезнаха,
Стоян си плаче, говори:
- Борянке, булке хубава,
много си пари спечелих,
но ги набързо изгубих.
Заколи пъстър паун и го опечи.
Аз ще тебе заведа,
дето съм пари печелил,
много ги трудно спечелих,
но ги набързо изгубих.
Вечерта късно тръгнали,
вървели, що са вървели,
насред гората стигнали,
под дърво бистро кладенче,
там си Борянка оставил,
и на Борянка думаше:
- Ти седни тука, Борянке,
аз ще се върна с кончето,
като че пътя объркахме.
Седна Борянка, чака го,
станало вече полунощ,
при нея идат три моми.
Първата дума продума:
- Тази е булка оставена.
Втората дума, продума:
- Дето я Стоян остави,
дето й взема гривните,
тази баба Хаджийка.
Третата дума продума:
- Да знае таз булка,
да вземе вода
от самодивско кладенче,
очите да й умие
на сляпа царица
и веднага ще оздравее!
Става Борянка, потегля
и си водица напълни
от самодивско кладенче.
Тръгнала е, ходи и броди,
сляпа царица намери,
като й очите умила,
веднага тя прогледнала.
Царя Борянка думаше:
- Със какво да те надаря,
кажи, Борянке, що искаш?
- Ако обичаш, царю честити,
друго нищо не искам,
със злато да ме наградиш,
аз съм за злато изгонена,
мене ме Стоян изпъди,
дето му баса пропадна.
Тогаз царя продума:
- Стига злато да желаеш.
Ах, че й царя натовари
един катър със злато
и хора й изпрати
във тях да я заведат.
Като си у тях отиде,
като я Стоян съгледа,
пророни сълзи до земя
и си Борянка прегърна,
прегърна и я целуна:
- Как се, Борянке, завърна,
кой те тебе доведе?
Тогаз Борянка разправя:
- Да знаеш, първо венчило,
колко ходих и скитах,
дорде ти пари спечеля,
пари, дето си ги загубил.
На ти, Стояне, парите
и пак ще да си живеем.
Стоян Борянка прегръща,
на други ден овен купува,
и си курбан направя,
всички комшии калесва,
баба и дядо повиква,
и още баба Хаджийка.
Хапнали, още сръбнали,
ах, че се Стоян провикна:
- Я чувай, бабо Хаджийке,
каква отплата ти искаш
да ти се на теб отплатя,
дето си помагала на Борянка?
Дали два остри ножа,
или два коня хранени?
- Защо ми са, сине, два ножа?
Я ми дай два коня хранени,
че да ги, бабе, аз продам,
от тях парици да взема...
Ах, че й Стоян доведе,
до два ми коня хранени,
че я във коне вързаха,
че си коне шибнаха,
и баба Хаджийка разкъсаха!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.