* * *

Облог за излъгване на булче

Голям се керван завръща
от дълга тежка кирия,
от Стамбулската чаршия.
Най-напред язди млад Стоян,
млад Стоян, баш гюзелина,
на сиво конче хранено,
на пояс чифте пищови,
със самур калпак на чело
и с тия каврън мустаци.
Кога за село да идат,
на пътя, на кръстопътя -
една ми хладна механа;
седнали да си починат,
по ока вино да пият.
Пили са малко, не много,
по ока вино изпили,
по ока вино червено,
по ока и половина.
Пустото вино червено,
виното мирно не седи
в луди глави юнашки.
Почнали да се надхвалват,
надхвалват, надхвърлят -
кой с бащино си имане,
кой с къщи нови, високи,
кой с челяд мила, сговорна.
Най-подир рече млад Стоян,
млад Стоян, баш гюзелина:
- Аз имам булче хубаво,
кат мойто булче Тодорка
не може да се намери
и в везирови хареми.
И ми е булче най-умно,
най-умно и най-разумно,
везиру жувап ще даде.
Де стоял везир, де слушал
в това ми хладно механе,
та на Стояна продума:
- Стояне, гяур Стояне,
вчера си, холам, минавах
през ваше село големо,
кога в село пристигнах,
тежка ме мъгла застигна,
та си кончето обърках.
Кога си, холам, преминах
край твойте порти ковани,
сякаш ме слънце огрея,
я слънце, я месечина...
Не беше слънце в небето,
ни месечина високо,
най беше твойта Тодорка.
На порти, холан, седеше,
за тебе хабер чакаше.
Туй, щото думаш, верно е -
няма я хубост таквази
в мойте гюлгюн хареми.
Ал не мой се ти хвали,
че ти е булче тъй умно,
тъй умно и тъй разумно -
везирю жовап да даде.
Ако ти булче излъжа
портите да ми отвори,
ще взема да го потурча
мъжко ти дете, Иванчо,
еничерин ще направя,
главата ще ти отрежа
сред село на мегдането,
месата ще ти разхвърлям
покрай селските стърнища.
Да помни мало, голямо,
да помнят турци и гърци,
най веке гяур българи,
как си се със везир надхвалвал,
надхвалвал и надхвърлял!...
Че си е везир излезнал
из това хладно механе,
че си е конче пришпорил,
право в село отишел,
в село, в Стояново.
Че се на Стоян престорил
и на му порти потропал:
- Я излез, булко, я излез,
портите да ми отвориш,
кончето да ми поемеш,
армаган да си приемеш -
за пара сладки смокини
и за хилядо герданче!
Тодорка дума продума:
- Стоян не тропа, не хлопа,
нито се виком провиква
портите да му отворя -
той сам си знае вратцето,
и на вратцето мендето.
Постоя везир, погледа,
та пак се викна, провикна:
- Я излез, булко Стоенце,
я излез, булка, да чуеш -
вчера се Стоян позгодил
за едно бяло гъркинче...
От вътре дума Тодорка:
- Не мой се Стоян позгоди -
златен му й пръстен на ръка ми,
мъжко му й дете на пазва ми!...
Постоя везир, погледа,
та пак се викна, провикна:
- Я излез, булке Стоенце,
тежък армаган ти нося -
турци Стояна хванали,
та му главата отсекли,
главата да си поемеш!
Тодорка, булка разумна,
портите не си отвори,
ами си дума, продума:
- Стоян е юнак, най-юнак,
много е пъти отхаждал,
отхаждал и е дохаждал,
и има чифте пищови,
и му е вярно окото,
и му е точна ръката,
и този път Стоян отходи,
отходи и още доходи!
Не стоя везир, не чака,
ами си конче обърна,
че в механето отиде,
па на Стояна думаше:
- Стояне, гяур Стояне,
Стояне, баш гюзелино,
туй, щото думаш, вярно е!
Искай, Стояне, щото щеш!
Млад Стоян, баш гюзелина,
той си на везира гледаше,
ока си вино допива
и се под мустак подсмива,
и на везира думаше:
- Везирю, баш болярино,
нищо ти не ща, везирю,
че имам, холам, щото ща!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.