|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за излъгване на булче
Събрали са се, набрали
всичките стамболски джелепи
във коленската механа,
червено вино да пият,
печено агне да ядат.
Междум си дума думаха:
- Дружино вярна, сговорна,
чийо е либе най-вярно,
най-вярно, много разумно?
Никой си нищо не рече,
Стоян джелепин думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
мойто е либе най-вярно,
най-вярно, много разумно,
че знае книга дълбока,
и си е попска дъщеря!
Никой му нищо не рече,
най са се скришом събрали,
та си са книга писали,
Стоеници я пратили:
"Стоенице ле, джелепко,
много ти здраве от Стоян,
хубава стока продаде,
парата пара спечели,
ала се Стоян помина!..."
Стоеница си плачеше,
плачеше и наричаше:
- Бог да те прости, Стояне,
да ти е живо ратайче,
ратайче и измекярче!
Па са се три дни минали,
тя се с ратайче венчала;
пак са се три дни минали,
ева че идат за мущулук...
Стоянце ле, джелепко,
давай мущулук за Стоян,
че си е Стоян пристигнал.
Стояница си мълчеше,
здрава се болна направи,
здрава си глава вързала,
па си на чардак легнала...
Ева млад Стоян че дойде,
сам си портите отвори,
сам си портите затвори,
па се изкачи на чардак,
Стоеници си думаше:
- Стоенице ле, джелепко,
я увляз в нови зевници,
та налей черек с ракия,
па тръгни, мари, па тръгни,
наред селото калесай,
моите роднини и твоите,
голямо госте ще сберем...
Стоеница го послуша,
та влезе в нови зевници,
наляла черек с ракия,
па тръгна да си калесва
нейни роднини и негови.
Голямо госте се събра,
Стоеница ги служеше,
наред им чаши даваше,
и до Стояна ред доде...
Стоян си пое чашата,
па на Стоеница си думаше:
- Стоенице ле, джелепко,
диван ли щеш ми постоя,
или на свещ посвети?
Стоеница му думаше:
- Не ща ти диван постоя,
най ща ти свет посвети!
Тогаз си скокна млад Стоян,
та си я фана за ръка,
па я в зевници заведе,
та па я гола съблече,
та па я с катран намаза,
та па я в асър обиви,
та па я на двор изкара,
голям си огън накладе,
та я на огън катури.
Стоян на гости думаше:
- Я пийте, гости, я яжте,
Стоеница да ни посвети -
що е искала, намерила го!...
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 14, с. 60, № 5 - "Стоян джелепин
и неверна жена"); мущулук - според записвача: "възнаграждение за обаждането
й, че си иде Стоян".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|