* * *

Облог за излъгване на булче

Седнали ми са, седнали,
селяни, селски чорбаджа,
сред село на дюкянчето,
всеки се, холам, хвалеше -
кой има черни угари,
кой има серез биволи,
кой има конче хранено.
Стоян ми, сетен сиромах,
той няма с кво да се хваля,
а че се Стоян похваля:
- Аз имам булка денлийка,
денлийка и акънлийка,
никой я не мой излъга
вратата да му отвори
ни ув туй време, ни в онуй.
Никой са отнийде не обади,
брат му се Иванчо обади:
- Байне ле, бате Стоене,
бре, не са хваляй със буля,
че аз си буля излъгвам
да ми вратата отвори
ем във туй време, ем в онуй.
Ако я, байно, излъжа,
предаваш ли я на мене?
Стоян Иванчо думаше:
- Иванчо, братче по-малко,
ако буля си излъжеш,
аз я предавам на тебе.
Ко не мож да я излъжеш,
предаваш ли си главата
на мойта сабя тънена?
И че са, холам, тръгнали.
Иванчо на врати хлопаше
и на буля си викаше:
- Бульо, мо, братовице, мо,
стани ми врата отвори!
Батя го, бульо, убили,
кончето да му поемеш!
Еленка се отвътря обажда:
- Драгинко Иванчо, мил булин,
като го няма батя ти,
опустяло му й кончето!
Аз си вратата не отварям
ни във туй време, ни в онуй,
доде петлите не пеят,
не пеят и не повторят.
Чуди са Иван, мае са
как при байно си ще иде,
че ще му баса пропадне.
Че при кучета отиде,
кучетата го разкъсали,
жив са при брат си не върна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.