* * *

Облог за излъгване на булче

Че са се сбрали, прибрали,
овчари, млади кехаи
на Петровите ханища,
седнали да ядат, да пият,
от булките си думали
коя е булка най-вярна,
най-вярна, най-любопитна.
Петър се с Пенка похвали:
- Моя е Пенка най-вярна,
най-вярна, най-любопитна,
със слънце порти затваря,
пак със слънце ги отваря.
Не мой я никой излъга
портите да си отвори
среди-нощи, полунощи.
Стефан на Петра думаше:
- Петре ле, верен комшия,
аз ще ти Пенка излъжа
портите да ми отвори
среди-нощи, полунощ.
Петър на Стефан думаше:
- Ако си Пенка излъжеш,
халал ти струвам къшлата,
къшлата със казаните,
овците със овчарите.
Щом не мож да я излъжеш,
в ягъла няма да влизаш,
нишана няма да дириш.
И Стефан стана, отиде,
похлопа Стефан, повика:
- Пенке мо, булка Петровце,
ела ми порти отвори!
Пенка на Стефан думаше:
- Стефане, верен комшия,
аз си портите не отварям
среди-нощи, полунощи,
аз ги със слънце затварям,
пак ги със слънце отварям.
Стефан на Пенка думаше:
- Пенке ле, верна комшийке,
слушай ма какво ш' ти кажа -
сбрахме се, Пенке, сбрахме се
на Петровите ханове
овчари и млади кехаи,
пихме, дорде се опихме,
скочихме, та се избихме,
и Петра люто ранихме.
Мене ме Петър проводи
като най-верен комшия -
да вземеш сладки мехлеми,
да вземеш кърпи ленени
и ти със мене да дойдеш,
раните да му превържеш.
И Пенка дръпна, отвори,
донесе сладки мехлеми
и събра кърпи ленени,
и със Стефана отишла
на Петровите ханове.
Като я видя млад Петър,
за главата са уловил
и си високо извикал:
- Пенке мо, булка Петровце,
ти какво, Пенке, направи,
та ме без къшла остави,
без къшла и без казани,
без овце и без овчари!
Пенка на Петър думаше:
- Петре ле, вярна сайбия,
мене ме Стефан излъга,
че сте се много напили,
скочили, та се избили
и тебе люто ранили.
Донесох сладки мехлеми
и събрах кърпи ленени,
раните да ти превързвам.
Дорде си Пепка издума,
всичките ръце плеснали:
- Таз лъжа, тя не е лъжа,
баса си назад ще върнем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.