* * *

Облог за излъгване на булче

Гьорги ле, Гьорги чифчиа!
Гьорги си оре големата нива,
хем нива си оре, хем песна пее,
и песна пее, и баща прощава:
- Бог да ми прости мой стари баща,
що ми е оставил голема нива,
голема нива триста погони,
щото ми прави бела пшеница,
бела пшеница, църна клашица.
И ми оставил джингар волове,
и ми оставил харното лозе,
харното лозе до седем погони,
щото ми прави бело грозде,
бело грозде и цървено.
Нива си оре Гьорги, майка прощава:
- Бог да ми прости стара ми майка,
що ми узела малка невеста,
колко е малка, толко е хитра,
колку е хитра, толку е умна,
и колку е умна, толку е разумна,
нихто не може да я излъже.
От там заминало младо златарче
сос до три ми мъски хазна товарена,
и на Гьорги песна му чуй,
и фатил да му говори:
- Гьорги ли, Гьорги, Гьорги чивчиа,
що нива си ореш и песна пееш,
и твоя мала невеста мошне я хвалиш,
че много е хитра и умна, и разумна,
че никой не може да я излъже.
Аз ако не мога да я излъжа твойта невеста,
яз ти давам три мъски хазна товарени.
Я Гьорги му вели и говори:
- Варай, златарче, младо златарче,
ако я излъжеш ти мойта мала невеста,
аз ти давам на тебе невеста
сос мъжко дете й на ръцете!
От там фатиха, каул чиниха,
да киниса младо златарче,
да отиде на Гьоргови тежки порти,
да си чука хем подрукна.
От де дочу млада Гьоргова невеста,
да му вели хем говори:
- Кой си чука на Гьоргови тежки порти?
Я да я вели младо златарче:
- Я ела, ела, млада Гьорговица, на порти!
Да отиде и млада Гьорговица на порти,
я да я вели младо златарче:
- Варай, варай, млада Гьорговица,
Гьорги дека ореше, змия го изела,
мене ме пусна да ми дадеш змиено биле -
да си вързе, за да оздрави.
Я та вели на младо златарче:
- От де си дошол ти, младо златарче,
от де си дошол, тамо да пойдиш.
Гьорги удосутра га киниса
на нива да си пойде,
аз му скинах змиено биле, му дадох,
и той си го зе, на пазвата си го кладе.
От там си киниса младо златарче,
да си отива на Гьорги чивчиа.
Той да отиде до стреде пътот,
пак си разуми, назад се върна,
пак си дойде на Гьоргови тежки порти,
хем си чукна и подрукна,
и да отиде млада Гьорговица,
и да я вели младо златарче хем й говори:
- Гьорги дека ореше, де караше,
на големата нива единийо вол му пукна,
и мене ме пусна да ми дадеш малкото ножче -
малкото ножче да одере волот.
Я та му вели лю и говори:
- Ти да си поиш, младо златарче,
ти да си поиш, от дек си дошел.
Одусутри га киниса Гьорги,
на нивата да ходи, язе му дадох
малкото ножче с ножницата,
и той го наботи на поясот.
От там си отиде младо златарче
на Гьорги чивчиа да му остави
до три ми мъски хазна товарена.
И Гьорги я взема, у дома я отнесе,
Гьорги ле, Гьорги чивчиа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.