* * *

Облог за излъгване на булче

Стоян Петкана думаше:
- Петкано, любе Петкано,
бързай ми, любе, бързай ми
жетвата да си оженим,
снопето да си преносим,
харманя да си овършем,
жълта пшеница да сипем,
та че ще, любе, да ида
долу ми, долу в Цариград,
вакли овнета да карам,
да карам да ги продавам.
Петкана дума Стояна:
- Стоене, любе Стоене,
га искаш, любе, ти иди,
сама жетва за ожъна,
сама снопи за преноса,
сама харман за овърха,
жълта пшеница ще сипя.
Стояна драго, по-драго,
стана ми Стоян, забера,
забера вакли овнета,
та че ми Стоян отиде
долу ми, долу в Цариград,
продаде вакли овнета,
пара на пара кяр стори,
та че са Стоян повърна,
че викна Стоян, че запя.
Пътя го срещна Тодорчо,
Тодорчо младо търговче,
той на Стояна думаше:
- Байчо льо, байчо Стоене,
я карам, байчо, я карам
до девет твара алтъня
и са с пари не веселя,
пък ти ми караш, байчо льо,
до три товара алтъня,
та са със пари веселиш
и си викнал, и си запял.
Стоян Тодорча думаше:
- Тодорчо, младо търговче,
я са с пари не веселя,
най са веселя, веселя
със мойто булче Петкана -
сама жетвата ожъна,
сама снопето преноси,
сама харманя овърша,
жълта пшеница тя сипа,
много е хитра на акъл,
без мене порта не отваря,
човек във двора не пуска.
Тодорчо дума Стояна:
- Байчо льо, байчо Стоене,
яз да ти булче измамя,
от нихи нишан да взема,
на тебе ще го донеса.
Ако я мога измами,
харизваш ли я на мене,
Петкана моя да стане?
- Харизвам ти я, Тодорчо.
Ако я не мож измами,
харизваш ли си главата
на мойта сабя френгия?
Голям са баяс сторили.
Стана Тодорчо, отиде,
у Петканини отиде
и си на порти почука,
почука, още повика:
- Петкано, булне хубава,
излез ми порти отвори!
Петкана дума Тодорча:
- Махни се, махни от тука!
Пак си Тодорчо извика:
- Петкано, булне хубава,
излез ми порти отвори,
байчо се Стоян завърна,
та му кончето поеми!
Петкана дума Тодорча:
- Махни се, махни от тука,
махни се, юнак непознат,
нямам си дума със тебе.
Ко пусна, гиди, ко пусна
моите девет кучета,
месата да ти разкънат,
дробен по дробен да станеш.
Викна Тодорчо, заплака
и си се назад повърна,
из пътя въри и плаче.
Пътя го срещна бабичка,
бабичка дума Тодорча:
- Тодорчо, младо търговче,
що въриш из път и плачеш?
Тодорчо баба разправи.
Бабичка дума Тодорча:
- Мълчи ми, мълчи, Тодорчо,
я Петкана да измамя,
от нига нишан да взема,
на тебе да го донеса.
Та си бабичка отиде,
че си на порти почука,
почука, още повика:
- Булне ле, булне Петкано,
излез ми порти отвори,
махалата взима църквица,
та дойдов на теб да кажа.
Че са Петкана разшета
над вънка, още над къщи,
бели ръкави запретна,
бели колаци замеси.
Че си гривните свалила
и ги на полица остави,
бабичка гривни отвзела
и ги на Тодорча занела...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.