* * *

Облог за излъгване на булче

Сама Борянка жънала
и сама лозя копала,
Тодор във Стамбул заминал.
Кат се Борянка прибрала,
на Тодор писмо писала:
"Ела си, любе Тодоре,
всичкото вече готово!
Бъчви пълни със вино,
хамбари пълни със жито."
Тодор си писмо получи,
че си парите събира -
цяло ми конче тварено.
Из пътя върви и свири,
хем свири Тодор и пее.
Де го кръчмарче зачуло,
то от кръчмата излиза
и на Тодор думаше:
- Бачо ле, бачо Тодоре,
много си весел и пееш,
ала си нищо не знаеш -
твоята булка хубава,
всяка нощ гости посреща,
посреща и ги изпраща.
Снощи бях ази при нея...
Че са се на бас хванали:
- Ако ми булче излъжеш,
вратата да ти отвори,
аз ще ти тебе харижа
цялото конче тварено.
Ако пък не я излъжеш,
ти ще ми на мен харижеш
целия дюкян със стока
и заедно с дюкянджията.
Стана кръчмарче, отиде,
у Борянкини да вика:
- Я излез, Борянке, да видиш!
Научи ли се, Борянке,
Тодор в Стамбул убиха,
пък аз му водя кончето!
- Махай се, човек непознат!
Като ми няма Тодор,
пусто му останало кончето.
Кръчмарче се чуди и мае,
как ще залага и дава
целия дюкян със стока,
заедно с дюкянджията.
Отде го зачу и видя,
една ми стара бабичка,
тъкмо на сто и две години.
Тя на кръчмарче думаше:
- Защо си, баба, кахърен?
Кажи на баба Хаджийка,
тя може да ти помогне.
Кръчмарчето й разправи
всичко, от игла до конец.
Баба Хаджийка казала:
- Недей се, баба, кахъри!
Тя ми е близка комшийка,
аз ще я с хитрост измамя.
Чука бабата и вика:
- Я излез, баба, на порти!
Тука е баба Хаджийка,
близка и стара комшийка.
Кат я Борянка зачува,
бързо на порти отива.
Влезнали, в стая седнали,
малко си поприказвали:
- Я слушай, баба, да кажа -
не смея да ти обадя,
но трябва да ти обадя...
Тодор в Стамбул убили.
Малко са, много седели,
баба Хаджийка казала:
- Ще трябва да си отивам!
Борянка баба думаше:
- Почакай, бабо, не бързай,
в мазето да си отида
и малко вино извадя,
и върла, бистра ракия.
Да взема да те почерпя,
за Тодорово прощене.
Стана Борянка, тръгнала,
но баба Ханджийка казала:
- Я се назад, Борянке, повърни,
махни си гривни и пръстени!
Не бива, баба, да носиш,
нали ще, баба, жалееш!
Борянка ги е махнала,
на полица ги хвърлила.
Баба Хаджийка ги взела
и през прозореца ги на
кръчмарче подава.
Кръчмарче при Тодор отива,
дава гривните и пръстена.
Тодор като видял гривните,
цялото конче харизва,
със два сандъка жълтици.
Тогаз у тях си отива,
чука на порти и вика:
- Борянке, булка хубава,
излез на порти отвори!
Кат го Борянка зачула,
че му порти отваря.
Тодор Борянки думаше:
- Борянке, булка хубава,
хубаво да се облечеш,
у Стамбол ще те заведа,
дето парите печелих.
Много ги мъчно печелих,
ала ги лесно похарчих.
И Борянка се облича.
Тръгнали двама да вървят,
минали поле широко,
навлезли в гора зелена,
сред гора сухо дървенце.
Тодор Борянки думаше:
- Я, постой тука, почакай,
ази съм пътя сбъркал.
Докато ази не дойда
назад да се не връщаш!
Седя Борянка, чакала,
няма Тодор да дойде...
Нали са й вече мръкнало,
дошли ми тука три диви,
три диви, три самодиви.
Една си друга приказват:
- Таз вечер имаме гостенка.
- Тя не е наша гостенка,
тази душица невинна,
дет я мъжа й изпъди,
дето го лесно излъгаха,
че му е басът пропаднал.
Пък третата е казала:
- Да знае тази душичка,
да знае нашто кладенче,
водица да си налее.
Сляпа царица ще намери,
кат се царица измие,
веднага ще си прогледа.
Голям дар ще я награди,
дар, три ми коня тварени.
Борянка ми е слушала.
Щом като се е съмнало
и е водица наляла,
и си царица намери.
Щом се царица измила
и веднага е прогледала.
Голям дар тя я надари,
дор три ми коня товарни,
дор три ми слуги царюви,
на село да я заведат.
Като у село стигнали,
било ми часа дванайсет,
Борянка чука на порти:
- Тодоре, първо венчило,
излез ми порти отвори!
Тодор на порти излиза,
като я видял Борянка
и на колене той паднал
и на Борянка думаше:
- Прости ми, либе Борянке!
Аз се на всичко научих,
ти не си била виновна...
Сутринта, кат се е съмнало,
Тодор си курбан направил
и комшиите поканил.
Баба Хаджийка поканил
и си на нея той дума:
- На теб, бабо Хаджийке,
приготвих голям подарък.
До два ми коня хранени
или два остри ножове.
Баба Хаджийка казала:
- Слушай ме, слушай, Тодоре!
Ако си взема ножове,
какво от тях ще си взема?
Ами конете ще взема,
като ги, баба, аз продам
повече пари ще взема.
Тодор конете отвърза
и ги от село изведе.
Баба Хаджийка поведе
и я при тях той заведе.
Вързал крака й в единия,
а пък другия в другия.
Шибнал ми само конете -
баба Хаджийка на две стана.
Затуй ми е спомен станало,
в голямо село Джулюница,
всеки да гледа, внимава,
да се в чужди работи не меси...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.