* * *

Урочасан момък умира

Прочу се Недко хубавец,
леля му хабер проводи
от това село Речяне:
"Де да си, Недко, да дойдеш,
леля ти да те посгоди
в селото за баш момата!"
Зачу го Недко, ще ми върви,
че си кончето изведе,
с сини го седла оседла,
с жълти го тасми препаса.
Майка му пече колаци,
тейко му брои харчалък,
сестра му риза обръща.
Недко си конче възседна
и си от двори излиза,
майка му вика след него:
- Я постой, Недко, почакай,
забравих да ти прибая
за твойте леви уроки...
- Върни се, мамо, върни се,
аз имам леля знайница,
знайница й байница,
тя ще ми, мамо, прибае
за моите леви уроки.
Кога си Недко пристигна
в Речяне село голямо,
сред село хоро играе.
Като са Недко видели
цялото хоро възпряли
и всички се чудом чудили,
и Недко се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010