* * *

Урочасан момък умира

Недкова мама думаше:
- Недко ле, мама, Недко ле,
хай да те мама ожени -
твоите, мама, другари
и тий се, мама, ожениха,
ожениха и рожби родиха,
кой по една, мама, кой по две,
хай мама да те ожени!...
Недко майка си думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
за кого да ме ожените -
тук няма мома за мене!
Леля ми хабер провожда -
тамошна руба кроила,
кроила, хем я сшила;
аз же ида, мамо, у лелини.
Майка му понца отключи,
пъстри сандъци отвори,
на Недка руба извади;
зейка му перчем разресва,
а пък сестра му го кичи,
бачо му конче оседлава,
у синьо го седло оседла.
Че тръгна Недко, отиде.
Майка му подир викаше:
- Недко ле, мамо, Недко ле,
я постой, мама, и почакай
да ти мама побае
за тези пусти уроки.
Недко майка си думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
я н' ме, мамо, повръщай,
че и леля знай да бай.
Че тръгна Недко, че отиде;
вървял е Недко, що вървял,
лелинто се село задало.
Недко не отиде у лелин' си,
най ми на хорото отишел.
Като на хорото достигна
и си от конче той скочи,
у дребни го деца подаде
и на хорото се уловил
между две моми хубави,
между две попски дъщери.
Стари го хора благуваха:
- Благо му, Боже, блазе му
на негов стар мил бащица,
че каква синка пораснал,
па каква снаха жа земни.
Стари го жени блажуваха:
- Благо й, Боже, блазе й
на неговата мила майчица,
че каква синка пораснал,
па каква снаха жа земни.
Недко хорото обиколи,
като жъ го повтори,
че падна Недко, че умря...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.