* * *

Урочасан момък умира

Поръча Недкова леля,
да дойде, Недко да дойде,
в това село Борован,
да дойде на леля на сбора,
пременен да де дохожда,
обръснат да не дохожда,
че леля ще го премени
във вуйчова му премяна,
премяна свилена и копринена,
Като чу Недко таз дума,
Недко си има две сестри,
две сестри, две близнакини,
едната му дрехи вадеше,
втората му перчем решеше,
а баща му го бръснеше,
майка му пита месеше.
Па си се Недко покачи
на това конче халесто,
право в Борован отиде,
в Борован, село голямо
Всред селото хоро играе
тъпаните са не чуят,
краища му се не видят.
Недко си скочи от конче
и си кончето завърза,
на дърво на черниково,
и се на хоро улови.
Три пъти Недко обиколи
и три пъти се провикна,
и три пъти Недко бе клекнал.
Булки се с булки питаха,
моми се с моми сбутваха,
чие е това сборенче,
блазе на майка рождена,
блазе, която го вземе.
Силни уроци го удариха
в това чело хубаво,
падна ми Недко и умря.
Хората тичат и викат:
- Чие е това сборенче,
няма ли нейде някого,
я баща, я побащима,
я майка, я помайчима,
да дойдат да си го приберат.
Като чу леля му тез думи,
леля му тича и пищи,
тича леля му тестяна,
както бе хляба месила,
право при Недко отиде
и си главата скубеше:
- Как ще на кака да пиша,
на кака още на бате?!...
Па си е Недко прибрала,
та си го в къщи занесе
и на кака си пишеше:
"Да дойдеш, како и бате,
че съм си Недко годила,
годила и ще го женя,
за мома за борованка!"
Като майка му чула
баща му кола стягаше
и си на път тръгнаха,
с негови сестри близначки.
Като в Борован стигнаха,
отдолу срещат смрътника,
че си носят в черквата.
Като си смрътник срещнали
майка му дума баща му:
- Колата назад отстрани,
да си смрътника не срещаме,
че си на сватба отиваме.
А леля му си писнала
и на сестра си думаше:
- Недей се, како, отстрани,
това е, како, сватбата
на наши Недко хубави,
че си го, како, женихме
за зелената морава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.