* * *

Урочасан момък умира

Нено ле, Ненчо юначе!
Заръчала Неновата,
Неновата мила тетка -
що чини Нено, да чини,
да дойде Нено, да дойде
на убав денок Великден!
У наше село големо
голем се събор събира -
от девет села големи,
десето село нашето...
Тетка мома че избере;
ако сакаш - чорбаджийска,
ако сакаш - сиромашка.
Чорбаджийска, мили Нено,
с много дари, с малко срами;
сиромашка с малко дари,
с малко дари, с много срами...
Кога беше пред Великден,
фана Нено да се справя -
сестри му перчик решлея,
снахи му колак месея,
бракя му коньо справяа,
майка му дрехи справяше,
баща му пари броеше,
и си Неноте учеше:
- Леле, Нено, мили сино,
кога придеш на съборо,
не разигруй врана коня,
не издигай тънки гласи,
не изхвърляй тънки пушки -
они че ми те пресечат!
Нено си баща не слуша.
Кога приде до съборо,
развеял е руси перчик,
зафърлял тънки пушки,
заиздигал тънки гласи.
Кметове наред седея,
руйно си вино пиея.
Како Неноте видоа,
чашите си изпущиа,
по Неноте гледаечи.
Мина Нено през съборо,
конь му пукна у съборо,
Нено падна над съборо...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010