* * *

Урочасан момък умира

Хранила майка, гледала
едно ми чедо, мар, Недко.
Храни го майка, гледа го,
раснал е, още пораснал,
хубавец, още гиздавец -
лице му бяло румено,
очи му черни череши,
вежди му тънки гайтани,
коса му кара перчемли.
Където Недко излезе,
всичките в него загляват.
Бабите в Недко кат гледат,
мъжки си деца изтърват,
булките по белилките
бели си платна забравят,
бухалките си изтърват,
момите Недко кат гледат
и се във него захласват.
Негова леля Тодорка,
тя е на гости отишла,
сестрата да си обиди,
негова майка рожделна,
леля му Недко видяла
и си на сестра казала:
- Слушай ме, сестро, послушай,
да дойде Недко у дома,
у дома, сестро, на Враца!
Имаме сбора голяма,
много се народ събира
и много моми дохождат,
дано му лика изберем,
ах, лика, още прилика,
защото й Недко хубавец,
да е и момата хубава...
Тръгнала и си отишла.
Недкова майка рожделна,
тя си на Недко думаше:
- Я хайде, Недко, я хайде
във лелини си да идеш,
във Враца, Недко, на сбора.
Решава Недко да иде,
майка му навън излиза,
до три комшийки извика -
все млади моми хубави,
дрехите да му изберат,
какви дрехи да облече,
кои на него да мязат.
Момите в къщи дойдоха
и му дрехите нареждат,
нареждат, още подреждат,
кое със кое прилича.
Една му дрехи подрежда,
втора му вода подлива
лицето да си измие,
трета огледало държи,
къдрава коса начиса.
Майка му кърпа държеше
и му лицето бършеше,
баща му конче стягаше.
Хубав се Недко премени,
премени, още нагизди,
калпак на чело накриви
и се на конче възметна,
всички го с радост гледаха.
Недко кончето посбута,
от двора навън излезе.
Майка му нали забрави,
забрави да му прибае,
после й дойде на ума,
а че са силно провикна:
- Забравих, Недко, забравих,
забравих да ти прибая,
уруки да те не хванат,
кога на Враца отидеш,
леля ти да ти прибае!
И тръгна Недко, замина.
През Пандъкли га мина,
покрай селската бесилка,
моми и булки имаше.
Недко на чешма отбива
кончето да си напои,
булките кат го видяха,
всички му са зачудиха
и бухалки изтърваха,
момите кат го видяха,
във него се захласнаха
и платната изтърваха.
Булките едно казаха:
- Дано от моми хареса
за булка една да вземе,
втори път в село да дойде,
още веднъж да го видим.
Недко си конче напои
и си из пътя продължи.
Кога във Враца пристигна,
на зелената поляна
много се й народ събрало
и музиката свиреше,
три хора тамка извиват -
първото беше момково,
второто беше моминско,
третото беше булкинско,
открая старите баби
все мъжки деца бавеха.
Недко на хоро га стигна,
тъй ли са дръвче не найде,
кончето да си завъже,
ами от конче си слезе,
ножа от пояс извади,
ножа в земята забива
и си кончето завързва
на ножа за чирените,
право на хоро отива.
Моминско хоро отиде,
много се милно помоли,
която хорото водеше,
да вземе малко хорото,
два пъти да го извърти,
пак ще им хорото даде.
Момите сладко думаха:
- Че може, как да не може!
Недко си хоро поведе,
два пъти хоро извъртя,
всичките хора видяха,
видяха и се струпаха
да гледат хубост голяма.
От стари мъже - гледане,
от стари баби - чудене,
от млади булки - завидлик,
от малки моми - похвали -
нали се Недко урочасал.
Люта го глава заболя
и се от хорото пусна,
не може до конче да иде,
на черна земя той падна,
никой при него не иде,
защото не го познава.
Леля му късно научи,
кога при него отиде -
Недко се с душа раделил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010