* * *

Урочасан момък умира

Леля на Нанко думаше:
- Да дойдеш, Нанко, да дойдеш
у лелини си на гости,
както ходиш, тъй да дойдеш,
пременен да не довадаш,
че ний селото болнаво,
болнаво, Нанко, чумаво.
Нанко леля си не слуша,
той се хубаво премени,
не мина Нанко край село,
най мина Нанко през село,
сред село хоро играе,
из хоро ходят две юди,
две юди, три самодиви,
като видеха млад Нанко,
кръстом се хоро скъсало
от Нанковити хубости.
Люта го глава заболе,
люта го треска разтресе.
Нанко леля си думаше:
- Постилай, лельо, дебело,
туряй възглавки високо,
люто ме глава заболе,
люто ме треска разтресе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.