* * *

Урочасан момък умира

Нено, хубави Нено!
Пратила му абар тета:
- Дойди, Нено, на Великден,
нашето село големо;
дойди, Нено, на гостье,
голем се собор собира -
от три села е соборо,
загледа моми хубави.
И Нено крена да иде;
майкя му премена даваше,
и градом сълзи ронеше;
снаи му колачи месеха,
и они сълзи рониха;
баща му пари даваше,
и он сълзи ронеше;
братя му коня справляха,
и они сълзи ронеха.
И майкя му говореше:
- Седи, сине, не иди -
хубав ми си, сине,
че паднеш там от уроци!
Не слуша - ойде Нено.
Отвела го тета на хорото.
Кметове вино пият,
и забора вино да пият,
у Нено погледнаха;
кметиците дума думаха,
и думата забориа,
и они у Неното погледнаха;
момчетата камен фърляха,
и они камик забориха;
моми песен поеха,
песента забориха,
и они те погледнаха,
погледнаха у Неноте.
И сите уроци фанаа Нено -
умре Нено от уроци...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.