* * *

Урочасан момък умира

Радко си писмо получи
далеко, Радко, от леля си,
писмото пише, нарежда:
"Радко ле, леле, Радко ле,
да дойдеш, леле, у дома,
у дома, леле, на сбора.
У дома като идеш
не минавай, леле, през село,
най мини, леле, под село,
право си у дома да дойдеш;
у дома като дойдеш
леля ти да те побае
между две страни аляни,
леля ти да те целуни
в челото между веждите."
Радко си писмо четеше
мама му пита месеше,
сестра му дрехи гласеше.
Че се хубаво премени,
премини, Радко, натъкми
за лелино село той тръгна.
Като си село наближи
не мина, Радко, под село,
най мина, Радко, през село.
Сред село хоро играеше;
кат го бабите видели
една си друга думали:
- Блазя й, Боже, на таз майчица
дето й сина родила.
Момите кат го видели
една си друга думали:
- Блазя й, Боже, благатка
коят си го мома вземе.
Люта го глава заболяла
и паднал мий Радко на земи.
Цяло се е село събрало
никой си Радка не позна,
най подир иде леля му
далече Радка познала,
викнала й, заплакала й:
- Радко ле, леле, Радко ле,
не ти ли рекох, Радко ле,
у дома кат идеш,
не минавай, леле, през село,
най минавай, леле, под село.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.