* * *

Урочасан момък умира

- Койко ле, Койко юначе!
Оти не дойдеш, Койко,
на тета на гости
на добър ден Великден,
на по-добър Гюрговден?
Койко си майка премени
майка му вели, говори:
- Койко ле сину, милото!
Скоро, сину, да дойдеш,
че ке ни тъга да падне.
Койко го сестре китке кичеха,
сестре му веле, говоре:
- Койко ле братче, милото!
Скоро, братко, да дойдеш,
че ке ни тъга да падне.
Снахе му колак месеха,
на Койко велет, говоре:
- Койко ле братче, милото!
Скоро, братче, да дойдеш,
да не ни тъга да падне.
Койко го брати коньо седлеха,
на Койко велет, говоре:
- Койко ле братко, милото!
Скоро, братко, да дойдеш,
да не ни тъга да падне.
Стана си Койко, отиде
на добър ден Великден,
на по-добър Гюрговден.
Момите хоро играха,
песна, ка го видоха на Койко,
песната си заборавиха.
Момчета камен фърлеха,
как' го видоха на Койко,
камено си заборавиха.
Старици вино пиеха,
чашата си заборавиха
и Койко душа дадело,
едва е душа проговори:
- Тето ле, тето милинка!
На майка хабер да чиниш,
на сестри хабер да пуснеш,
на снахи хабер да пуснеш,
на брати хабер да пуснеш,
да не ги тъга да падне.
Лю да им хабер да чиниш:
"Сестро ле, сестро милинка!
Койко сме го женили
за църноземка девойка,
за белолика Велика,
да не ти тъга да падне."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.