* * *

Урочасан момък умира

Имала й мама, имала й,
дор три ми, холан, дъщери,
и един ми синко, бре, Недко,
къздан кайметли по-хубав.
На Враца село сбор има,
и Недко на сбор ще иде.
Недко има леля на Враца
и Недко на сглед ще иде.
Недкови дор три ми сестри,
тий си Недко изпровождат -
първа му коня изводя,
втора му седло местеше,
трета му порти отваря.
И тий се, холан, радваха,
че Недко на сглед ще иде,
хубава булка ще доведе.
Като си Недко заминал,
майка му се каеше:
"И аз на Недко не рекох,
като на Враца той иде,
у лелини си да иде,
тя знай за урок да бае,
за урок и за проряки,
да му не чило побае!"
Вървял е Недко, що вървял;
като до Враца отиде,
на Враца село бор има,
дор три ми хора играеха -
първото й, холан, моминско,
второто й, холан, булкинско,
третото й, холан, бабешко.
Като си Недко отиде,
и той си от кончето слезе,
и си кончето овърза,
и се на хоро той хвана,
у лелини си не отиде.
Кат' се на хоро той хвана -
един път Недко обърна,
втори път Недко обърна,
люто го глава заболя...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.