* * *

Урочасан момък умира

Един е Недко на майка,
на майка Недко, на баща,
той има леля далеко,
леля му хабер изпрати:
- Чиниш, що чиниш, да дойдеш,
да дойдеш, да ме обидеш.
Аз съм ти мома избрала -
на снага тънка, висока,
на лице бела, червена,
на очи черна, чернока.
Три дни го майка стегала,
на четвърти го изпрати.
Всичко се майка сетила,
сал едно не се сетила -
от очи да му пребае,
от очи и от уроци.
Па стана Недко, отиде,
Недко във село пристигна,
сред село се хора играле -
първото хоро моминско,
второто хоро ергенско,
третото хоро невести.
Постоя Недко, погледа,
поведе хоро моминско,
три пъти хоро завърте
и три пъти се провикна.
Момите се спогледале,
невести се побутнале,
жените си продумале:
- Честита да е таз майка,
де изчува това чедо!
Недко уроци легнале,
едвам у лелини ойде.
Дорде се леля му сети
от очи да му пребае,
от очи и от уроци,
Недко се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.