* * *

Урочасан момък умира

Леля на Недко пишеше:
"Лелин ми Недко, лелин ми,
да дойдеш, леля, на сбора.
Пременен да не дохождаш,
леля ще да те премени
с вуйчовата ти премяна.
С сини гащи гайтани
и синя дреха сукнена,
сукнена необличана.
В Борован, леля, да дойдеш
Борован село голямо.
Че там са хора нейлити,
и теб ще да урочасат!"
Недко леля си не слуша,
ами се хубаво премени.
Майка му пита месеше,
баща му конче стягаше,
сестра му дрехи гладеше.
Хубаво се Недко премени,
Врано си конче възседна
и за Борован замина.
Като в селото пристигна,
всред село хоро играе.
Недко си конче отседна,
отседна и го завърза.
И си на хоро улови
и предницата поведе,
та се хорото замая:
"От где пристигна туй момче?"
Три пъти хоро обиколи,
накрая стоят попове
и се на Недко чудеха.
Нали бе попско чудене,
Недко го уроки хванаха,
падна и сред хорото почина.
Кога се леля му научи,
и при Недко тя отиде.
Кога си Недко видяла,
викнала та заплакала:
-Лелин ми Недко, лелин ми,
защо леля си не слуша?
Нали ти леля пишеше,
че тук са хора найлити.
Как ще на майка ти кажа
какво е с тебе станало.
Лелин ми Недко, лелин ми,
един на баща и майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.