* * *

Урочасан момък умира

Радко си писмо получи
от далеко, Радко, от леля си.
Писмото пише, нарежда:
"Радко льо, лелин Радко льо,
да дойдеш, лели, у дома,
у дома, лели, на сбора.
У дома, лели, кат идеш,
не минувай, лели, през село,
най мини, лели, под село.
Право дома да дойдеш.
У дома, лели, кат дойдеш,
леля ти ще ти побае
между страни алеи
в челото между веждите."
Радко си писмо четеше,
мама му пита месеше,
сестра му дрехи гласеше,
че се хубаво премени,
премени, Радко, натъкми,
за лелино село той тръгна.
Като си село наближи,
не мина, Радко под село,
най мина, Радко, през село.
Сред село хоро играе.
Кат го бабите видели,
една си друга продумали:
- Блазя й, Боже, на тая майчица,
дето е сина хранила!
Като го момите видели,
една си друга думали:
- Блазе й, Боже, благатка,
която го мома вземе!
Люто го глава заболя,
паднал е Радко на земя,
цяло се й село събрало,
никой си Радко не позна,
най-подир иде леля му,
отдалеч Радко позна,
викнала и заплакала:
- Радко ле, лелин, Радко ле,
не ти ли рекох, Радко льо,
у дома, Радко кат идеш,
не минавай, лели, през село,
най мини, лели, под село.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.