|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Урочасан момък умира
- Недко льо, един у мама,
леля ти хабер проводи,
леля ти от Оряхово:
"Що прави Недко, да прави,
право при мене да дойде,
по-мало вино да пие, (2)
по-много моми да люби!"
Недко си има три сестри -
първа му перчан чешеше,
втора му китка виеше,
трета му дрехи събира,
тейно му конче седлае,
майка му порти отваря.
Рада през плета гледаше,
бял памук в ръце предеше,
още си Недко думаше:
- Недко льо, любе Недко льо, (2)
къде щеш, любе, да идеш?
- Раде ле, любе Раде ле,
вчера съм орал угари,
копраля съм си забравил,
ще ида да я узема.
Рада си Недко думаше:
- Недко льо, любе Недко льо,
'ко ли ми право казуваш -
да идеш и пак да дойдеш,
'ко ли ме лъжа излъжеш -
да идеш, че да не дойдеш!
Недко си Ради думаше:
- Да даде Господ, Раде ле,
да ида и пак да дойда,
тебе жива да не сваря,
я най да сваря майка ти -
по пътя дари да дава,
на мене кърпа да даде,
кърпата, сгоденишката!..
Де й стоял Господ, та слушал,
отишъл Недко и се върнал,
Рада жива не сварил,
я най сварил майка хи -
на пътя дари даваше,
на Недка даде кърпата, (2)
кърпата, сгоденишката...
Никола Козлево, Новопазарско; лазарска - на момък (СИБ 2, № 388
- "Един син на мама"); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|