* * *

Урочасан момък умира

Гойко ле, Гойко йуйначе, ле,
Гойко ле, Гойко йуйна.
Поръчала Гойковата, (2)
Гойковата милна тета: (2)
- Що ми чини млади Гойко,
що ми чини, нека дойде,
нека дойде на Великден,
на Великден на собора,
голям се собор собира -
от девет села дойдоха,
десето село нашето.
Стара го майка не пуща
и си на Гойко думаше:
- Седи си, Гойко, не ходи,
ке идеш, нема да дойдеш,
зли те уроци хващаа.
Баща му вели, говори:
- Седи си, синко, не оди,
зли те уроци хващаа,
ке идеш, нема да додеш.
Брате му велат, говорат:
- Седи си, братко, не ходи,
зли те уроци хващаа,
ке идеш, нема да додеш.
Сестри му велат, говорат:
- Седи си, братко, не оди,
зли те уроци хващаа,
ке идеш, нема да додеш.
Майка му руба сбираше,
ем сбираше и ем плачеше,
баща му пари броеше,
ем броеше, ем плачеше,
брате му конче стегаа,
ем стегаа, ем плачеа,
сестри му перчик решеа,
ем решеа, ем плачеа,
снаи му кулак месеа,
ем месеа, ем плачеа
и си на Гойко думаа:
- Не оди, Гойко, не оди,
зли те уроци хващаа,
ке идеш, нема да додеш.
Млади си Гойко не слуша,
станува Гойко, кренува.
Когато тамо пристига,
се у Гойко погледнаа
и за Гойко продумаа:
- Преблагатка таа майка,
таа майка с тоя сина,
с тоя сина, що го има!
Преблагатък тоя баща,
тоя баща с тоя сина,
преблагати тия братя,
тия братя с тове брата,
преблагатки тия сестри,
тия сестри с тове брата,
преблагатки тия снаи,
тия снаи с тове девер!
Кметове наред седеа
и руйно вино пиеа,
момите хоро играа,
невести песни пееа.
Ка си видоа млад Гойко,
се за Гойко продумаа:
- Млади Гойко урочаса,
па си падна сред хорото.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.