* * *

Урочасан момък умира

Ненко е еден у ма=
Ненко е еден у макя,
на макя Ненко без баща.
Зарачала Ненковата,
Ненковата мила льеля:
- Да дойдеш, Ненко, да дойдеш
на голем ден на Великден,
мома съм ти бендисала,
да дойдеш да я югледаш.
Макя си сина не пуща.
Ненко си макя не слуша,
па си ойде у льельини,
па си мина край меана.
Кметове редом седеа,
руйно си вино пиеа,
па си видоа Ненкоте,
у Ненко се югледаа,
думата забовариа,
чашите си изпущиа.
- Честита тая майчица,
що изчува тоя юнак,
ощ по-честита девокя,
що че да люби юнака.
Па си пойде нанадоле.
Кметици редом седеа,
малки си деца държеа
и една дума думаа,
ка си видоа Ненкоте,
ю Ненко се югледаа,
децата си изпущяа,
думите забовариа.
- Честита тая майчица,
що изчува тоя юнак,
ощ по-честита девойкя,
що че да люби юнака.
Па си пойдс по-надоле.
До три си йора играа -
едно хоро се невести,
второ хоро се момите,
трето хоро се ергенье.
Постоя Ненко, погледа,
не хвана се ю невести,
не хвана се ю момите,
но се хвана ю ергенье.
Ергенье свирка свирея,
лепо си хоро играя,
ка си видоа Ненкоте,
свирката си изпущиа,
хорото забовариа,
у Ненко се югледаа,
па си тайно продумаа:
- Честита тая майчица,
що изчува тоя юнак,
ощ по-честита девокя,
що че да люби юнака.
Люта го глава заболя,
силна го треска разтресе,
доде на льеля да каже,
сос душа се разтанало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.