* * *

Урочасан момък умира

Леля на Недко пишеше:
"Лелин ми, Недко, лелин ми,
да дойдеш, леля, на сбора
пременен да не дохождаш
леля ще да те премени
с вуйчовата ти премяна.
Със сини гащи гайтании,
със синя дреха сукнена,
сукнена необличана.
В Борован, леля, да дойдеш,
Борован, село голямо,
че тай са хора нейлити
и теб ще те урочасат!"
Недко леля си не слуша,
ами се хубаво премени.
Майка му пита месеше,
баща му конче впрягаше,
сестра му дрехи гладеше.
Хубаво се Недко премени,
врано си конче възседна
и за Борован замина.
Като в селото пристигна
сред село хоро играе,
Недко си конче отседна,
отседна и го завърза.
И се на хоро улови
и предницата поведе
та се хорото замая -
от где пристигна туй момче.
Три пъти хоро обиколи
на края стоят попове
и се на Недко чудеха.
Нали бе попско чудене
Недко го уроци хванали
падна и сред хорото почина.
Кога се леля му научи
и при Недко тя отиде;
кога си Недко видяла,
викнала та заплакала:
- Лелин ми Недко, лелин ми,
защо леля си не слуша
нали ти леля пишеше,
че тук са хора нейлити.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.