* * *

Урочасан момък умира

- Да доди, Недко, да доди,
у лелини си на сбора,
леля му да го премени,
с бяля хубава премяна.
Майка му като си чула,
тя си на Недка продума:
- Хайде, синко, да ми идеш,
у лелини си на сбора,
че леля ти хабер прати,
по пътници пазаргати.
Майка му дрехи стягаше,
буля му пита месеше,
сестра му шапка нижеше,
че Недко далеч ще иде,
през девет села в десето
у лелини си на сбора.
Като си конче възседна,
и си на порти излезе,
либе на порти чакаше,
и в ръка китка държеше,
па си на либе продума:
- Ако си, Недко, сборянче,
да идеш и да се върнеш,
ако те за годеж викат,
да идеш, да се не върнеш!
Недко на либе продума:
- Бъди ми, либе, спокойна,
от теб, либе, не отказвам,
девет години как се либим,
аз теб няма да оставя,
че сме си лика-прилика.
Недко си с конче потегли,
през девет села в десето,
в селото хоро играе.
Недко от конче си слезна,
та си се на хоро хвана,
до две моми, две близнета.
Дорде хорото изкара,
всички си глави извиват,
и си един други думат:
- Откъде туй момче младо,
хем младо хем хубаво,
кат слънце не го видяло,
и вятър си го не духал!
Кeхая ходи из село,
из село ходи и вика:
- Кое и туй чедо незнайно,
незнайно, толкоз хубаво!
Чула леля му и казала:
- Туй не е никой други,
туй ще да е наш Недко!
Кат е на мегдан отишла,
отишла и що да види:
Кончето му се пукнало,
а Недко пада, умира.
Викнала, та заплакала,
заплакала, занареждала:
- Защо по-напред не дойде,
не дойде, Недко, у леля,
та да ти леля побае,
тогаз на хоро да идеш,
ами сега на майка ти,
как да си хабер проводя?-
Вземала кола, стегнала,
и в колата Недко сложила,
бърз си хабер проводила,
да го майка му посрещне,
че Недко си и булка води.
Сестра му двори метеше,
ала я мъка няляга
и на майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
кат че ли Недко, майно ле,
добра булка не си е взел.
Либе на Недко кат чува,
в голяма градина вляза
и се на дърво обесва.
Кога си майка изляза,
изляза и що да види,
на са китки накичили,
най си с черно забрадени.
Какво е чудо станало,
как ще на либе да кажем?
Отиват да я повикат,
майка и я в къщи търсеше,
търсеше още питаше,
дали и за вода отишла.
Кучето жално виеше.
Кога погледна в крушата,
либе на крушата виси.
Па се събрали, събрали,
с Недкова майка да плачат.
Плакали майки, думали:
- Господ си каил не стана,
живи да си се съберат.
В един ги гроб сложиха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.