* * *

Урочасан момък умира

Мили Нено, мили сину!
Нарачала Неновата, Неновата мила тетка:
- Да дойдеш, Нено, да дойдеш
на хубави ден, Великден;
голям се собор собира -
от девет села момите,
десето село нашето.
Кога било ден Великден,
походи Нено да иде.
Два му брата коня седлат,
две му снахи ручок готват;
две му сестри перчик решлят;
баща му пари броеше,
майка го тихом учеше:
- Мили Нено, мили сину,
кога прийдеш при соборо,
не разигруй врана коня,
не прехвърляй тенки пушки,
не дигай си самур калпак,
не разпущай руси перчик -
ти си ми, Нено, урочлив,
че ми, сину, очи фанеш!...
Това Нено не е слушал.
Кога прийде при соборо,
разигра си врана коня,
прехвърли си тенки пушки,
накриви си самур калпак,
разпущи си руси перчик.
Собраха се, набраха се,
та Неноте да си гледат,
Неноте добър юнака.
Егле, Нено очи фана -
от кон падна,
тамо Нено душа даде!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.