* * *

Урочасан момък умира

Гойко ле, Гойко юначе, (2)
наръчала, ле, Гойковата, (2)
Гойкувата милна леля:
"Щу ми чине Гойко юнак,
щу ми чине, да ми чине,
да ми дойде на Великден,
на Великден, на добър ден,
мома мо сам аресала,
нека дои, ке углавим,
ке углавим, ке оженим."
Ка си дочу Гойко юнак,
та си стана, та си ойде.
Майка му руби даваше,
сестри му китки виеа,
снаи му чумбас решаа,
бракья му коня седляа,
баща му пари даваше.
Вяхна си Гойко, та ойде.
Не минало пот селото,
на мина прие срет селото,
сред селото приз хорото.
Момите хоро играа,
невести пясни пяеа,
ергени камен фърляа,
кметове редом сидяха,
кметици деца държаха,
сите във Гойко гледаха.
- Бре благатка тая майка,
що го Гойко изпратила
и го арно пременила.
По-благатка тая мома,
що ще Гойко да го вземе.
Още в Гойко загледаха,
Гойко се коня пресопна,
Гойко си пот коня падна
и си от душа отдели.
Гойковата милна леля,
като при Гойко отиде,
Гойко го е прегърнала
и му дума продумала:
- Нали ти, Гойко, поръчах
да не минеш посред село,
да си минеш иль над село,
иль над село, иль под село.
Скоро хабер изпратила
на Гойкова стара майка
да си сватове събере,
сватове, редни кумове,
че си е Гойко годила
за църноземка девойка...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.