* * *

Урочасан момък умира

Недкова леля, Недкова,
Недкова леля сбор сбира
и на Недко хабер праща:
"Де да е Недко да доде,
лелка му събор събрала -
пременен да не дохождаш,
пременен, Недко, накитен -
лелка ще ми те премени
със вуйчовата премяна!
Път да са пада през село,
а ти си мини над село,
уроци да та не хванат!"
Недко си писмо получи.
Баща му конче стягаше,
майка му перчем решеше,
сестра му китка виеше,
че ще си Недко изпрати.
Недко си конче разигра
и си из порти излезе.
Майка му тича и вика:
- Мил мамин; Недко, мил мамин,
я стой почакай майка си,
мама да си те пребае
три пъти до девет пъти,
уроци да та не хванат!
Недко на майка продума:
- Върни са, мамо, надире
и лелка знае да бае
и тя ще ми прибае -
път ми се пада над село!
Сред село хоро играе.
Недко си върза кончето
и са на хоро залови
между две млади невести -
една се с друга сгледаха,
една си дума казаха:
- Честита била таз майка,
дето е Недко родила,
дваж по-честита таз мома,
коя си Недко уземе!
Недко го глава заболя
и си сред хоро той падна.
На леля хабер пратиха
да дойде Недко да види.
Леля му тича и плаче
и си на Недко продума:
- Мил лелин, Недко, мил лелин,
защо ма, лелка, не слуша,
като ти лелка заръча,
пременен да не доадяш,
през село да не минаваш,
уроци да та не хванат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.