* * *

Урочасан момък умира

Недкова леля, Недкова,
на Недко хабер пращаше
по кола, по рабаджия,
по коне, по кираджия,
по хора, по пазаркате.
"Правиш, що правиш, Недко ле,
у лелкини си да дойдеш,
че ще ти госте съберем,
от всичко село момите,
от цяло село момците,
момиче да си харесаш!"
Недко си хабер получи,
па си кончето стягаше,
с бял го ориз назоба,
с руйно го вино напои.
Сестри му седло кичеха,
баща му перчем правеше,
майка му дрехи сбираше,
че ще да иде млад Недко,
у лелкини си на госте.
У мила лелка на събор,
момиче да си хареса.
Сестри на Недко думаха:
- Постой, почакай, байко бе,
че мама ще ти прибае
три пъти, до девет пъти,
уроци да та не ловат,
момини, черни очици.
Недко на сестри думаше:
- И лелка знае да бае,
три пъти, до девет пъти,
уроци да ме не ловат,
момини черни очици.
Па си кончето оседла
и си кончето прибута
право във село отиде.
Пътят му беше над село,
а той си мина сред село.
Сред село хоро играе.
Недко се на хоро улови
до две ми млади момета,
но и двете - попски дъщери.
Моми са смехом смееха,
една са друга бутаха,
една си друга думаха:
- Честито това момченце,
честита и негова майка,
дваж по честита ще бъде,
дето ще Недко да вземе.
Тамам си това думаха,
Недко уроци хванаха,
та се от хоро откъсна
и се на земя повали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.