* * *

Урочасан момък умира

Леля си хабер пратеше:
"Чини, що чини млад Недко,
да дойде лели на сборът;
пременен да не доходи -
леля ще да го премени
с вуйчова нова премяна,
ленена и копринена;
да не минува всред село,
но да си мине под село,
под село или над село,
че в сред село хоро играе,
че Недко си фатат уроци,
та ще Недко да урочаса."
Недко си леля не слуша,
но си се хубав премени
и по-хубав се накити;
врано си конче накити,
па го тогава възседна,
та у лелини отвори -
у мила леля на сбора.
Не мина Недко над село,
над село, нито под село,
но мина Недко всред село.
Сред село хоро играе;
като видеха млад Недко,
кръстом се хоро скъсало
от Недковите хубости,
и една дума думаха:
- Благатка била таз майка,
дето е тоз чедо родила;
и по-благатка таз мома,
дето ще Недка да земе!
Тамам таз дума изрекли,
заедно Недко с кон падна,
всред хоро се търколи
и си се с душа раздели.
Теком си леля тичаше,
та си на хоро отиде;
дребни си сълзи ронеше
и една дума думаше:
- Мил лели, Недко сборенче,
нели ти леля хабер пратеше,
пременен да не доходиш!
А ти си леля не слуша,
ами се хубав премени
н по-хубав се накити.
Леля е черга занела,
та го на черга турила,
та си го дома занесе.
Леля си хабер пратеше
на Недковата майчица:
"Чиниш, що чиниш, да дойдеш,
че съм си Недка годила
за черноземска дъщеря,
та щеме сватба да правим."
Ка си зачула Недкова майчица,
майчица, още бащица,
и Недковата майчица
на слугинки думаше:
- Скоро, по-скоро месете
бели кисели краваи,
че си е леля Недка годила
за черноземска дъщеря;
та щем на сватба да идем!...
Месили бели краваи
месили и опекли ги.
Хубава се Недкова мама премени,
мама и още и татко,
сукнена нова премяна;
та се в талига качиха,
та си отводят на сватба.
Вървели, що са вървели,
настали гора зелена,
настали поле широко.
Срещу им иде носило.
Майка му дума думаше:
- Назад носило върнете,
носила да ни не срещат,
че си е леля Недка годила,
та си на сватба отводим.
Леля си тихом думаше:
- Не си е Недка годила,
но си е Недко в носила!
Ох! Ка си зачу Недкова мама,
та се от талига отхвърли,
с носила Недка прегърна,
па си мама изрева
и си се от душа раздели;
и Недковият бащица,
и той носила прегърна
и си се от душа раздели...
Та чуло ли се е, разбрало,
три трупа в един гроб да турят!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.