* * *

Урочасан момък умира

Лелка е сбор събрала
от всичко село момите,
момите и ергените,
заради Недко мил лелин,
мил лелин Недко сборенин.
На Недко хабер пратила,
че чини Недко що чини,
лелка е сбор събрала
от всичко село момите,
момите и ергените-
Недко на сбора да дойде,
пременет да не дохажда,
лелка му ще го премени
във вуйчова му премяна,
свилена и копринена.
Кат зачу Недко мил лелин,
той на майка си думаше:
- Азе ще, мамо, да ида
у мила леля на сборът
и хубаво ще са премена
във най-новата премяна.
Майка му дрехи диреше,
сестра му перчем решеше,
баща му конче стягаше,
снаха му китка виеше.
Хубав се Недко премени,
затикна китка шарена,
па си кончето възседна
и си из порти излезе.
Мама си Недко думаше:
- Я постой, Недко, почакай
да ти пребае майка ти,
хороци да та не ловят!
Недко майци си думаше:
- Колко си, мамо, безумна,
сал ти ли знаеш да баеш -
и лелка ще ми прибае!
Недко си на сбор замина.
Пътя му беше над село,
над село, над Черниково.
Не мина Недко над село,
но мина Недко сред село -
сред село хоро играе.
Погледна Недко хорото,
па си от конче одседна
и си го връза потврза
за дърво, за маслинено;
напред си хоро поведе,
отри са хоро расляла,
позбутаха са момите,
пошушнаха си булките:
- Честита била таз майка,
де е тоз чедо родила,
родила и отхранила,
а по-честита таз мома,
дето ще него да земе,
със него да се сабере!
Недко уроци хванаха:
бигна са Недко в хорото,
бигна са та ща да умре -
цяло са село събрало.
Всички фершеле минале,
не можат Недко да дигнат.
Дурде лелка му да чуе,
дурде при него отиде,
Недко са с душа раздели.
Тя е лелка му викнала,
викнала та заплакала:
- Мил лелин, Недко, сборянин,
че що-щеш, Недко, сред село,
сред село сред Черниково?
Лелка ти сбор е събрала,
сал Недко чака да стигне.
Как ще майци ти да кажа,
каф абер да й изпрата,
че сам та, лелка, посгодил
за мома за черноземка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.