* * *

Урочасан момък умира

Хранила й, мама, гледала й,
един ми сина млад Нейко.
Той има леля далеко,
леля му хабер пратила:
"Де да си, Недко, да дойдеш,
имаме моми хубави,
една мома да ти изберем!"
Недко си хабер получи
и се много зарадва.
Той има сестри по-малки -
първа му дрехи гладеше,
втора му обувки лъскаше,
трета му китка кичеше.
Майка му пътя размита,
баща му конче стягаше.
Недко си кончето качи,
на лелино село замина.
На село хоро играе.
Недко от конче слезе,
бастун на земя заби,
конче на бастун завърза
и се на хорото той хвана -
в селото до най баш момата.
Всички се хора чудеха:
- Бе какво туй чудо, тоз ерген,
каква го й майка раждала,
какъв го й баща отгледал,
каква е таз хубост у него.
Като се два-три пъти Недко завъртя,
люта го глава заболя.
Ах, че се Недко урочасал,
урочасал Недко и паднал.
Леля му, кат го видя,
силно леля му заплака:
- Недко ле, сестрино чедо,
за туй ли те, Недко, извиках;
какъв хабер ще пращам,
на твойта майка рождена?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.