* * *

Урочасан момък умира

Хубави Нено, гиздави!
Нарачало неговата мила тетка:
- Да дойде, Нено, дойди
на хубави денок Великден,
многу че собор да има -
от девет села момите,
десето село нашето,
да ти мома изберемо...
Кога дойде ден Великден,
справи се Нено да иде.
Два му брата коня справят;
баща му порти отваря,
две му сестри китки справят;
майкя му премяна справя,
премяна справя и учи:
- Хубави Нено, гиздави,
кога придеш на соборо,
немой коня си разигра,
немой си тенко провикна,
немой си коня пушки префърля -
ти си ми, Нено, угледен,
хочат те очи пресечат!...
Оно си майкя не слуша.
Кога приде на соборо,
врана си коня разигра
и си тенко провикуе,
и си фърли тенки пушки.
Момчета камень метаа,
камень си погрешиа,
у Неното гледаюти;
момите хоро играят,
хорото си погрешия,
у Неноте гледаюти -
Неното очи пресекли...
На тетка си Нено говораше:
- Аво, тетко, мило тетко,
айде дома да идеме,
нещо ме сърце пресече!
Не слушал Нено майкя,
не слушал, та и умрел...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.