|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Урочасан момък умира
Ненко ле, един на макя,
на макя Ненко, на баща.
Прочу се Ненко най-хубав,
най-хубав и най-приличен.
Леля си Ненко нарича:
- Да дойдеш, Ненко, да дойдеш
у лелино село големо,
леля ти мома избрала -
хубава като тебека,
гиздава като леля ти!
Да дойдеш да се сгледате!
Ако я, Ненко, арешеш,
арешеш, Ненко, бендишеш -
леля че ти я излъже,
излъже, дома доведе!
Ненко си макя попита:
- Да идем, мале, да идем,
лелино село големо,
леля ми мома избрала -
да идем да се сгледаме.
Ако я, мале, арешем,
арешем, мале, бендишем,
леля, че ми я излъже,
излъже - дома доведе...
Макя си Ненко не пуща:
- Седи ми, сине, не иди,
ти си ми, сине, огледен,
уроки че ми прихванеш!...
Ненко си макя не слуша,
па стана Ненко, па пойде,
у лелино село големо.
Ка си е Ненко отишъл,
сред село хоро играеше.
Ка са си Ненко видели,
хорото се разтурило;
момци бастуни въртели,
момци Ненко утепали.
Ярлово, Самоковско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|