|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Урочасан момък умира
Един е Недко на мама,
направила му мама му
Недко премяна хубава,
ленена и копринена.
Недко му хабер провадат
от Кара-Мора, от сбора:
"Да дойде Недко, да дойде,
на Кара-Мора, на сбора";
леля му хабер провада:
"Да дойде Недко, да дойде,
ех, да го леля премени
със калекова премяна,
юнашка, още бойданска,
и да му леля побае,
побае и поврачува..."
Нито се Недко премени
със майчина си премяна
ленена и копринена,
нито при леля отиде,
да си го леля премени
със калекова премяна
юнашка, още бойданска,
и да му леля побае,
побае и поврачува.
Недкови дор девет сестри,
тия се майки сърдиха:
- Мамо льо, стара мамо льо,
що сме на Недко правили
Недку премена хубава,
ленена и копринена,
кога се Недко н' пременя?!
Недкови верни другари,
тия си Недко викаха
да си на сбора отидат,
на Кара-Мора на сбора.
Недко си, холън, отиде
на Кара-Мора на сбора,
че си го леля премени
със калекова премяна
юнашка, още бойданска.
Хвана се хоро да играй;
когато Недко потропна,
че се земя раздели,
земята пясък изхвърли;
кога се Недко прерюка,
синьо се небе отвори,
неби се звезди прив'дяха...
Сборинци стари кметове,
тия край сбора седяха,
всички се чудум чудиха:
"Бре кво е това юначе -
кога юначе потропна,
черна се земя отвори,
земята пясък изхвърли;
кога юначе прерюка,
синьо се небе отвори,
неби се звезди прив'дяха!"
Недко го уроки хванаха,
клето го сърце завъртя,
люта го глава заболя,
Недко се с душа раздели.
Недкови верни другари,
тия във село отидоха,
Недкова майка думаха:
- Бабо льо, Недкова мале,
събери си тамян и восък,
и тенко платно ленено -
ние си Недко сгодихме
за едно сетно сираче.
Восъка свещи ще сторим,
тамяна за ги венчеем;
няма си платно да дарова -
платното кума да дарим!
И тя е, холън, станала,
събирала тамян и восък
и тенко платно ленено
и си кар'царче хванала,
кар'царче черно циганче.
Вървели, що са вървели,
на път си смърт посрещнали.
Недкова стара майчица,
тя на кар'царче думаше:
- Я си каруца отмъкни,
да си мрътавеца замине!
Недкова стара лелчица,
тя се от кола прерюка:
- Мър, къде седиш, заминваш -
тва не е, мъри, мрътавец,
я най ми Недко юначе...
Ягнило, Новопазарско; преселн. от Гьобел, Мала Азия (СбНУ 47,
с. 52, № 60 - "Юнак Недко умрял от уроки").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|