|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Урочасан момък умира
Гойко ле, Гойко юначе!
Заръчала Гойковата,
Гойковата мила тетка:
- Да дойде Гойко, да дойде
у наше село големо,
голем се собор собира
от девет села големи,
десетото е нашето.
Да му кажеш, мила сестро,
кога приде при селото,
да не вее руси перчик,
да не язди врана коня,
да не хвърля тенки пушки,
клети са турци, проклети!
Кога пойде Гойко юнак,
баща му пари броеше,
сестри му колак месеа,
бракя му коня справяа,
снаи му дреи износят,
майкя му го тио учи:
- Гойко ле, Гойко юначе,
кога придеш при селото,
да не яздиш врана коня,
да не хвърляш тенки пушки,
да не вееш руси перчик,
клети са турци, проклети!
Гойко си майкя не слуша.
Кога пришел при селото,
разяздил си врана коня,
прихвърлял си тенки пушки,
развеял си руси перчик.
Клетите турци, проклети,
у това пусто кафене,
ка дочули Гойко юнак,
чашите си изпуснале,
хванале си Гойко юнак.
Горна Гращица, Кюстендилско; хороводна - по Великден (СбНУ 60,
№ 1312 - "Турци хващат непокорен момък"); в други варианти красивия
момък умира от уроки.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|