* * *

Урочасан момък умира

- Заръча, Недко, леля ти,
по хора, по пазаргате:
"Де да е Недко, да доде,
ич да не се пременува,
леля ще да го премени,
с вуйчовата му премяна!"
Ка зачу Недко таз дума,
той иска бързо да иде,
а майка му го не пуща,
какъвто годе да иде.
Майка му дрехи търсеше,
даде му риза памучна,
даде му мурги потуре,
даде му бели чорпе,
даде му черни обуща,
даде му силях сребърен,
даде му пояс копринен,
даде му синьо либаде,
и на синьото - зелено,
на зеленото му даде,
алено ново либаде,
над аленото му даде,
и нова дреха чепкенска.
Даде му калпак самурен,
и под калпака кривици,
по чело наред къдрици.
Майка му дрехи даваше,
баща му конче стягаше,
снаха му пита месеше,
сестра му китка китеше.
Излезе Недко, излезе,
та се на конче преметна.
Недко се качи на конче,
баща му пушка подаде,
подаде пушка бойлия.
Забравила бе майка му,
баянки да му прибае;
майка на Недко думаше:
- Я, постой, Недко, почакай,
баянки да ти прибая.
Недко майци си думаше:
- Върни се, мамо, върни се,
леля ще да ми прибае.
И Недко си е отишел.
Отбил се в равно Загоре,
в Загоре хоро играе.
Той си от конче отседна,
после си Недко погледна,
па се на хоро улови.
Два пъти скокна загорски,
три пъти викна задолски.
Недко се пусна от хоро,
и се на конче покачи.
Моми и булки гълчаха -
благата била таз майка,
дето туй чедо родила.
Недка уроки фанале,
от моминските завиде,
от вдовишките погледи.
Доде да стигне леля си,
той си от кончето паднал,
паднал и пушката пуснал;
леля му чула пушката,
чула и я познала,
та па си тича и вика:
- Лелино мило сборенче,
какво ми, леля, направи?
Доде леля му да стигне,
Недко се с душа раздели.
Кат го срещнала леля му,
викнала та заплакала:
- Лелино мило сборенче,
тъй ли е леля мислила,
на тоз ред да те заведе?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.